Умението да разказваме истории сякаш става все по-важно. Хората имат нужда от разказвачи, защото сме претрупани от информация, защото животът ни е динамичен и всеки бърза нанякъде. Но когато имаме да кажем нещо важно или да съберем съмишленици за дадена смислена гражданска кауза, умението да разказваме се превръща в още по-важно качество.
Как да разкажем за сложен проблем, така че други хора да поискат да ни помогнат в разрешаването му? Това е вечният въпрос, пред който се изправя всеки активен човек, сблъскал се с някаква несправедливост. Особено такива свързани с опазването на природата.
На помощ идва обучение, което е отворено за всеки, който има интерес в сферата на комуникациите – „Сторителинг – разказване на истории за активни граждани“. То е част от проекта „Природата няма глас, тя има нас“, който цели да популяризира общите усилия на природозащитни организации, обединени в неправителствената коалиция „За да остане природа в България“ за съхраняване на природното богатство на страната ни.
Проектът „Природата няма глас, тя има нас“ се изпълнява от Българска фондация "Биоразнообразие" в партньорство със СНЦ "Зелени Балкани" и с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България, в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Пред Радио София повече разказа титулярът на обучението Александър Николов, който е част от екипа на Българска фондация “Биоразнообразие“, стипендиант на Кралското фотографско общество, лектор и носител на наградите “Журналист на годината” на БХК, “Сайт на годината” и “Героите” на Time Heroes.
„Аз лично вярвам, че разказването на истории става по два основни начина. Първият и най-важен е предаването на емоция. Като човешки същества, мозъкът ни е устроен така, че да възприема фактите чрез емоциите, именно затова, първото което трябва да направим, за да привлечем хора към каузата си е да провокираме емоция у тях“, разкри той.
По думите му, следващата стъпка е визуалното съдържание, което е различно от просто представяне на фактите или правенето на репортаж. Фактите биха били много по-достъпни за аудиторията, ако са представени визуално – чрез фото история или аудио-визуално съдържание, дори и чрез нещо по-сложно за изпълнение, като визуализация на данни.
Как хората да разберат, че даден проблем е важен и те трябва да се ангажират с него?
"Това става най-често чрез личните истории. Или нашите такива, или на хората въвлечени в даден проблем. Чрез тях ние провокираме емоции у хората, като първо и най-важно нещо", каза той и обясни, че освен посочването на проблема, важно е да дадем и решението.
Посочването само на проблема е доста остаряла комуникационна тактика, която често води до чувство на безсилие у хората, което със сигурност не искаме да предизвикаме, ако искаме да ги привлечем като съмишленици към каузата ни. Да дадем и надежда.
„Че нищо не е толкова фаталистично, можем да променим даден проблем и винаги има възможност нещата да станат по-добре, ако разбира се, се включат и те в тази обща битка“, посочи още Александър Николов.
Друг важен аспект е как да привлечем и ангажираме медиите към дадена кауза
Според Николов това може да се случи отново чрез разказване на човешките истории, дори когато говорим за природозащита, като говорим в по-глобален аспект за въздействието и последствията върху човека или да говорим за по-големия проблем - изчезването на конкретен вид.
„Смятам, че би било интересно за медиите наистина да е значим и голям проблем, който въздейства върху голяма площ или голям брой хора“, посочи Николов.
Обучението е насочено към широка аудитория. Ще се проведе на 16 ноември, онлайн. Участието става чрез предварително записване. Подробности можете да откриете на страницата “За да остане природа в България“.
Чуйте още от разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.
Строителството на втория мост при "Бакърена фабрика" напредва по график. В момента се полага хидроизолация, работи се по уличното осветление. Другата седмица се очаква да започне работа по асфалтирането. На обекта е изградена канализация, преместен е магистрален водопровод и е изпълнена газопреносна мрежа. Мостът е част от третия градски..
Заради недоволството на жителите на столичния квартал "Овча купел" е взето решение в регистрационно-приемателния център за бежанци да останат само деца. Проблемните бежанци поетапно са изведени и настанени на други места, обясни за БНР председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов. В центъра остава 36 деца предимно от Сирия и..
Сектор кенгуру-грижа бе официално открит днес към Интензивно отделение на клиниката по неонатология в СБАЛАГ "Майчин дом". Там под лекарски и акушерски контрол родители на недоносените деца ще бъдат обучавани в специфичните грижи, изискващи отглеждането на бебетата с ниско тегло и висок риск за здравето. Семействата ще имат възможността..
С осигурено финансиране на стойност над 8 , 63 млн. лв. по Националния план за действие по заетостта за 2025 г . ще бъдат реализирани обучения за придобиване на професионална квалификация и/или ключови компетентности за 4688 безработни. Повече от 35 на сто от тях ще започнат работа след завършването на обучението, уверяват от..
През януари 2025 г. след извършен анализ и предложения за разширяване на обхвата на финансиране на дейностите по асистирана репродукция от Центъра за асистирана репродукция (ЦАР) в следобедния блок на БНР-Радио София гостува доц. д-р Мария Юнакова , председател на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ)...
Банкя ще посрещне традиционните Горешляци с Празници на минералната вода, здравето и дълголетието, музика, танци и автомобилен ретро парад от 15-ти до 26-ти юли. “Горешляците са трите най-горещи дни през годината и район Банкя традиционно посреща тези празнични дни между 15 и 26 юли с Празници на минералната вода, здравето и дълголетието. Това са..
Фестивалът "Седмица на фотографията в антична Сердика" ще бъде открит на 10 юли с изложбата "Професия фоторепортер за цял живот" в подлеза между Министерски съвет и Президентството, на главната улица на антична Сердика, с разнообразна програма от филми, дискусии и срещи с ученици“. Автори в изложбата са Георги Панамски, Иван Стоименов, Виктор..