Умението да разказваме истории сякаш става все по-важно. Хората имат нужда от разказвачи, защото сме претрупани от информация, защото животът ни е динамичен и всеки бърза нанякъде. Но когато имаме да кажем нещо важно или да съберем съмишленици за дадена смислена гражданска кауза, умението да разказваме се превръща в още по-важно качество.
Как да разкажем за сложен проблем, така че други хора да поискат да ни помогнат в разрешаването му? Това е вечният въпрос, пред който се изправя всеки активен човек, сблъскал се с някаква несправедливост. Особено такива свързани с опазването на природата.
На помощ идва обучение, което е отворено за всеки, който има интерес в сферата на комуникациите – „Сторителинг – разказване на истории за активни граждани“. То е част от проекта „Природата няма глас, тя има нас“, който цели да популяризира общите усилия на природозащитни организации, обединени в неправителствената коалиция „За да остане природа в България“ за съхраняване на природното богатство на страната ни.
Проектът „Природата няма глас, тя има нас“ се изпълнява от Българска фондация "Биоразнообразие" в партньорство със СНЦ "Зелени Балкани" и с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България, в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Пред Радио София повече разказа титулярът на обучението Александър Николов, който е част от екипа на Българска фондация “Биоразнообразие“, стипендиант на Кралското фотографско общество, лектор и носител на наградите “Журналист на годината” на БХК, “Сайт на годината” и “Героите” на Time Heroes.
„Аз лично вярвам, че разказването на истории става по два основни начина. Първият и най-важен е предаването на емоция. Като човешки същества, мозъкът ни е устроен така, че да възприема фактите чрез емоциите, именно затова, първото което трябва да направим, за да привлечем хора към каузата си е да провокираме емоция у тях“, разкри той.
По думите му, следващата стъпка е визуалното съдържание, което е различно от просто представяне на фактите или правенето на репортаж. Фактите биха били много по-достъпни за аудиторията, ако са представени визуално – чрез фото история или аудио-визуално съдържание, дори и чрез нещо по-сложно за изпълнение, като визуализация на данни.
Как хората да разберат, че даден проблем е важен и те трябва да се ангажират с него?
"Това става най-често чрез личните истории. Или нашите такива, или на хората въвлечени в даден проблем. Чрез тях ние провокираме емоции у хората, като първо и най-важно нещо", каза той и обясни, че освен посочването на проблема, важно е да дадем и решението.
Посочването само на проблема е доста остаряла комуникационна тактика, която често води до чувство на безсилие у хората, което със сигурност не искаме да предизвикаме, ако искаме да ги привлечем като съмишленици към каузата ни. Да дадем и надежда.
„Че нищо не е толкова фаталистично, можем да променим даден проблем и винаги има възможност нещата да станат по-добре, ако разбира се, се включат и те в тази обща битка“, посочи още Александър Николов.
Друг важен аспект е как да привлечем и ангажираме медиите към дадена кауза
Според Николов това може да се случи отново чрез разказване на човешките истории, дори когато говорим за природозащита, като говорим в по-глобален аспект за въздействието и последствията върху човека или да говорим за по-големия проблем - изчезването на конкретен вид.
„Смятам, че би било интересно за медиите наистина да е значим и голям проблем, който въздейства върху голяма площ или голям брой хора“, посочи Николов.
Обучението е насочено към широка аудитория. Ще се проведе на 16 ноември, онлайн. Участието става чрез предварително записване. Подробности можете да откриете на страницата “За да остане природа в България“.
Чуйте още от разговора на Антония Каменичка в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..