"Към днешна дата няма точна статистика на сградите, в които функционират асансьорни съоръжения. Правила съм си труда да проверя в НСИ дали има такава статистическа извадка, дали са правени подобни проучвания, колко са сградите в режим на етажна собственост с височина предполагаща монтаж на асансьори. Тези данни се въртят в общественото пространство от много години, но те са хипотетични", подчерта Фролошка.
Тя посочи, че когато се прави паспортизация се прави цялостна оценка на сградата, както и на асансьорните съоръжения. Те са на специален режим, защото се водят съоръжения с повишена опасност и поради тази причина имат по-особен статут в рамките на сградата. Относно това, че в Държавен вестник са били обнародвани промените в Закона за етажната собственост Фролошка каза:
"Когато правим промени в законовата уредба, всички ние винаги се надяваме, че те ще доведат до нещо по-добро. Вероятно ще има някакво подобрение, но аз лично не вярвам, че то ще бъде в онзи обем, в който всички ние бихме искали."
Тя отбеляза, че проблемите, които са свързани с вземането на решения в етажната собственост произхождат по-скоро от това, да бъде определен конкретния проблем. Кой е конкретният проблем - там е конфликтната точка. Обикновено как можем да решим кой проблем да бъде приоритизиран и кой трябва да бъде решен първи, кой трябва да бъде решен втори. И оттам вече да бъдат събрани парите за отстраняването на съответния проблем. В повечето случаи кавгите тръгват от там. Схващането на фондацията и моето лично схващане е, че проблемите трябва да бъдат решавани по един много по-строен начин. И държавата и общините трябва да влязат в ролята си, като бъдат планирани мерки, чрез които етажните собствености, блоковете и сградите да бъдат поддържани по един адекватен начин. Това ще се случи през техническите паспорти", каза Фролошка.
Тя отбеляза, че често пъти се пропуска това, че след ремонт съоръженията трябва да минат през повторна проверка и изпитания за да се установи, дали всички ремонти са извършени качествено и дали съоръжението работи в съответствие с изискванията и неговата техническа документация. Чрез вписване в ревизионната книга съоръжението се пуска в експлоатация, като годно и безопасно за употреба.
Относно дигитализацията в другите държави Фролошка каза:
"За щастие, докато ние си говорим за чисто механични подобрения на нашите много стари асансьори, за които има предложения как да бъдат обновявани, но тези предложения все още не се възприемат, в малко по на запад ориентираните държави хората вече си говорят за изграждане на хъбове и за виртуално проследяване в реално време на съоръженията. Как те функционират, дали в някои от тях има грешки, като по този начин се установява и превенцията да не настъпят някакви фатални ситуации и съответните проблеми могат да се проявят в действителността. Ние не можем да говорим за безопасност с прилагане на привременни мерки."
По темата се включи и инж. Григор Къшов. По думите му законодателят е определил асансьорите като съоръжения с повишена опасност, но състоянието им зависи от собствениците и поддръжката.
"Най-честото, което сме засичали е липсата на годишен технически преглед. Всеки асансьор, също като леката кола един път в годината трябва инспектор да го прегледа целия, да установи дали той е безопасен, или не е безопасен и съответно да бъде спрян от експлоатация. Това често се пропуска. Иначе понякога има неработещи системи и неработещи устройства, поради което съоръжението отново се спира", посочи той.
Освен това каза, че за да се премахнат злоупотребите с фиктивни прегледи предстои да бъде внедрена дигитализация. Инж. Къшов отбеляза, че новите асансьори са по-добри от старите, защото отговарят на съвременните изисквания, но при старите може да се извършат преустройства. Това означава, че при повреда старите компоненти се подменят с чисто нови. По отношение на липсата на квалифицирани кадри той подчерта, че както в много други браншове, така и тук има липса на инспектори.
"Фирмата трябва да се състои най-малко от двама души със съответната правоспособност и квалификация. Законово никъде не е определено каква бройка асансьори може да поддържа. Но чисто от практиката мога да ви кажа, че когато един човек започне да поддържа прекалено много асансьори страда качеството, а конкурентната среда е много голяма и съответно клиентите започват да бягат", каза той.
След 31 декември 2023 година изтича крайният срок за монтиране на предпазен щит под асансьорните кабини. Инж. Къшов категорично заяви, че след края на този срок съоръженията без такива щитове ще бъдат спирани, а фирмата и етажната собственост ще бъдат наказвани.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Радиокафе гостува на Община Нова Загора в едно съвместно предаване на Радио София и Радио Стара Загора. В първия час на Радиокафе ни гостува кметът на Община Нова Загора г-жа Галя Захариева . Изнесеното ни студио е на Празника на децата и кучетата - любов на 4 лапи: "Никога не е късно да преоткриеш себе си. Стигнах до ниво национален отбор по..
Разходка из центъра на София развенчава някои градски митове и легенди, като този за уж изровената от бомба вдлъбнатина пред сегашната градинка "Кристал" Каква е истината за т.н. "дупка" и откога е тя, както и за други известни места, като ул. "Търговска", която също не е изцяло жертва на бомби - в звуковия файл:
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..