"PISA е един инструмент, който показва как държавите се справят с това, да подготвят учениците си най-общо казано за живота. Да развият у тях тези умения, които ще им трябват след като завършат училище. Това са умения като критическо мислене, аналитично мислене, умението да разпознаваш фалшиви новини. Това е умение на 21 век, което е много ключово и е в тези умения, които PISA измерва", сподели тя.
PISA се провежда на всеки три години, но заради ковид пандемията тазгодишното издание е било отложено с една година. Учениците, които участват в изследването са на възраст 15 години. Те решават задачи от три области - математическа грамотност, четивна грамотност и грамотност в областта на природните науки.
"Да можеш да четеш е базовата грамотност. В PISA говорим за функционална грамотност, което означава умението да можеш да извлечеш информация от текст, когато го четеш", каза Йорданова.
По думите й основният резултат от тази година е, че повече от половината от българските ученици са функционално неграмотни по математика и четивна грамотност.
"Това значи, че нямат елементарни умения за 21 век. PISA е много полезен инструмент точно за това, да покаже в каква посока може да тръгне една държава. През годините сме виждали успешни примери на държави, които са реформирали системите си, а именно стъпвайки на данните от PISA", сподели Йорданова. И добави:
"За мен първата стъпка е да се предприемат непопулярни решения, които ще предизвикат голям дискомфорт в много хора от системата. Те в крайна сметка трябва да бъдат направени в името на българските ученици, както и в името на държавата ни. Тези ученици, които сега са функционално неграмотни след три години ще гласуват на избори. Това са хората, които ще живеят в нашето общество, ще шофират по пътищата, ще влязат на пазара на труда. Това са хората, с които бизнесът ще разполага. Това не е оценка на учениците, това са следствия за цялата страна и за цялото ни общество."
В момента Министерство на образованието и науката е започнало да работи в няколко посоки, като една от тях е промяна на системата за оценяване. Йорданова посочи, че трябва да се извърши цялостна реформа на учебните програми и начина, по който се обучават учителите.
"Българската система е изключително централизирана. Всички минават през едно и също нещо, по едно и също време по един и същ начин и това не стимулира развитието на интересите на учениците", отбеляза Йорданова.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Днес предаването гостува на община Пирдоп, където от днес се провеждат „Влайкови дни“. Дългогодишна традицияе през месец май в Пирдоп да се организират културните празници на града. Богатата културна програма ще бъде представена от 11 до 24 май. Тази година Влайковите дни ще бъдат белязани от 160-ата годишнина от рождението на Тодор Влайков..
Културното наследство между 1944 и 1989 е обект на страницата на Стефан Спасов " Забравената цивилизация ": "Избрах втората половина на 20 век, защото не се обръща много внимание към нея. Началото ми бе любителско, само снимах и публикувах. Постепенно това се разви сериозно, опитах се да се свързвам с авторите на произведения, на архитекти на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: "В научната статия на израелските учени Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за..
Въпреки, че паметта ѝ е почетена с паметници в Белово и родния ѝ Пазарджик, днес малцина знаят името на Мария Сутич – единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски, станала поборничка от любов. Тя и съпругът ѝ, далматинецът Иван Сутич, служител на Барон-Хиршовата железница са младоженци, но когато той решава да се присъедини към..
„Това, което остава“ на Димитрис Георгиев тръгва с гала премиера: "Вдъхнови ме нещо много трагично. В съзнанието ми остана конкретната песен, която вървеше по времето на катастрофата, в която загина баща ми, аз също бях там. В началото това бе първа сцена, проследяваме последствията от един трагичен инцидент. Беше неизбежно да надградим сценария, той..
Вкус: наука за храненето – събитие от Ratio. Какво означава „вкус“? Как го възприемаме, как се променя и какво влияние има той върху начина, по който се храним? Гост – Наско Стаменов, учител в НПГМ, част от "Корпус за бързо гърмене": "Когато човек види, че нещо се случва, нормално е да се запита защо се случва така. Имаме невронна връзка,..
Какво е фасилитиране и как да го правим успешно. На тази тема ще говори Давид Бийота - създател на метода на компаса. За всички, които се интересуват от динамиката в група и искат да водят, обучават и управляват групи от хора. Албена Попова, Сашка Витанова и Северина Митева ни говорят за фасилитирането: "Думата не намери подходящ еквивалент на..