Елица Наумова е от Троян, живее в Пловдив, но преди дни беше първото ѝ гостуване в предаването “Добър вечер, София“, където представи своите песни.
“Музиката е част от живота ми още от дете. Сякаш това - да създавам, е като мой призив. Усещам, че го правя с лекота. Много неща ме вдъхновяват, обичам да изразявам сърцето си. Всъщност музиката, която правя, е израз на растежа ми в годините и времето и все се надявам някой да открие в нея частица за себе си – насърчение, вяра, утеха, или всичко онова, което музиката носи като емоция и преживявания“, сподели тя.
Музиката и текстовете на песните си Елица създава сама, но признава:
„Не бих казала, че съм толкова музикално грамотна, просто имам вдъхновение. За мен това е дарба, но е лична отговорност как човек я развива. Разбира се, аз съм на своето ниво на развитие, усещам, че мога да го правя – когато имам идея, просто включвам рекордера, записвам, отивам студиото, намирам моите приятели, които са много талантливи хора, с тях работя и осъществяваме идеите“.
Разкрива, че всяка песен има различен път – някои стават веднага, други отнемат години, но е важно да носят и изразяват посланието, което певицата иска да предаде.
За песента, която представи в ефир - "Ellie`s Blues goes wild", разказва, че е нейната победа над тъгата, защото се ражда в момент на преживян труден момент.
"Дори без да я пишем някъде, я изразихме веднага – пуснахме записа в студиото и импровизирахме", поясни певицата.
Друга нейна песен, която е посветена на вярата й е "God Is Good".
За всяка песен, работи с различен екип от хора, които са и нейни приятели.
“Вярвам, че с приятели можеш да създаваш истински неща с отношение. За мен е важно да имаме сходни виждания за нещата“, категорична е Елица Наумова.
Още за нейната музика, творческите ѝ търсения и пътя на вярата, по който върви, чуйте от разговора на Роман и Яна в звуковия файл.
Биляна Фурнаджиева е преводач и инициатор на новото издание в превод от италиански на книгата "Три коня“ на Ери Де Лука. “Едно дърво има нужда от две неща – благодатна почва и красота наоколо. Дърветата са практични създания, но движени от порив за изящество. Необходимата им красота е вятър, светлина, птици, щурци, мравки – и звезди като..
През сутрешните часове ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд обаче ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места в Западна и Северна България ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици, като по-интензивни ще са явленията в планинските райони, съобщават синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. Почти..
Филмът "Плетачката на дантели" от 1977 с Изабел Юпер печели наградата на екуменическото жури в Кан. В това време Бистра Писанчева е твърде далеч от мисълта, че в средата на август 2025 ще събере майсторството на плетачки от цял свят на Световен конгрес в Карлово, откъдето излъчваме, заедно с Програма "Христо Ботев". Конгресът съвпадна с ежегодния..
Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..
Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..
Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..
Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..