Ако се проследят политиките на българските правителства през последните години, не е толкова изненадващо предложението за отпадане на таксите за обучение на студенти и докторанти по държавна поръчка.
Вече отпаднаха таксите за детските градини (преди около 2 години), безплатни станаха учебниците до 12-и клас, повече ученици ще пътуват безплатно в софийския транспорт.
"Всички тези мерки целят да отпаднат бариерите за достъп до образование, включително и по финансови причини, коментира пред БНР-Радио София Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт отворено общество. – За държава като България такива мерки са логични и необходими, защото образователните неравенства са големи. Има големи групи извън висшето образование. Усилията са в правилната посока, но не са достатъчни."
По думите на Стойчев, за желаната промяна във висшето образование е важно това, което се случва в училищното образование, дори в предучилищното.
Добре е, че вузовете с по-добре представящи се студенти получават повече субсидии от държавата. В същото време натиск могат да оказват младите хора с избора си на учебно заведение, в която кандидатстват и учат, къде да инвестират времето и знанията си.
Политиките са като лекарствата – може да се проявят странични ефекти, допълни Стойчев. Правителството например вече няма да може да използва таксите като механизъм за насочване на повече кандидати към по-непривлекателни, но необходими за икономиката специалности (за тази цел вече може да се използват стипендиите). Освен това губи се самоучастието във финансирането като инструмент за контрол на качеството от страна на потребителя на услугата (обучението).
Въпреки повишаване конкурентостта на българските висши училища от - финансова гледна точка, мярката едва ли ще се отрази съществено на потока от млади хора, които искат и се насочват да следват в чуждестранни университети.
Коментирайки актуалната картата на българското висше образование, Георги Стойчев не пропусна да отбележи някои от дисбалансите, които продължават да съществуват, дори се задълбочават.
Чуйте разговора на Невена Николова
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..