Близо 500 души от София и Пловдив се включиха в пилотната фаза на проекта "Геномът на България", който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи.
Все още се приемат заявления от доброволци, защото само в първия етап се планира изследване на общо 1000 здрави пълнолетни български граждани. За целта се взема кръв от участниците.
Очаква се по-късно през 2024 г., след одобрение от ЕК, България да се включи пълноценно и в мащабния проект "Геномът на Европа", за който ще е нужно да се съберат генетичните данни на 6500 пълнолетни български граждани от всички основни етноси и географски райони на България.
От събраните по проекта кръвни проби ще бъде изолирана ДНК, която да бъде прочетена изцяло (пълно геномно секвениране), за да се открият всички вариации в генома на участниците. Именно те ще помогнат за оформяне на колективния български геном.
Подобни мащабни изследвания вече са в ход в много държави по света, посочи пред БНР-Радио София проф. Радка Кънева, ръководител на проекта и на Центъра за молекулна медицина към МУ-София.
Тя обясни, че геномът на дадена популация се е формирал в течение на стотици и хиляди години. На практика всеки носи белезите на тази хилядолетна история от съответната територия.
Изследването е шанс всеки от нас да допринесе за здравето на децата ни, за бъдещето ни като нация, защото дарявайки генетични данни, помагаме за развитието на медицината. Събраната информация ще даде възможност да се прави по-добра профилактика и диагностика, да се разработят по-ефективни и персонализирани терапии за много тежки и чести заболявания.
"Благодарение на цялостното прочитане на генома, знаем много за вариантите на геномите, но не толкова за българските специфики. За да е представителна картината, трябва да имаме хора от различни краища на страната, различни и като пол, като етнически групи. Медицината на бъдещето е геномната медицина", подчерта проф. Кънева.
В момента при редки заболявания българските учени се допитват до бази данни от други страни, но те не могат със сигурност да посочат причината за възникването на болест у българин. Знаейки точните вариации за България, ще може да се прилагат и по-подходящи лекарства и да се избягват нежелани странични ефекти.
Очаква се проектът да покаже окончателните си резултати след 3 до 5 години.
Чуйте още по темата в разговора на Катя Василева.
Четвърто издание на фестивала ARTIS : Ваня Пешева – създател на фестивала (слушаме я в звуковия файл и за концерта ѝ във Виена) и младата участничка Йоана Милкова: "Динамиката и в нашите професионални сфери е изключителна. На откриването гостите бяха много интересни (подробности в звуковия файл). Класическата програма преля в импровизации на Георги..
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...
Предимно облачно
Разкъсана облачност