Въпреки че има лек на раждаемостта у нас, тя е крайно недостатъчна, за да компенсира отрицателния прираст на населението, коментира пред Радио София гл. ас. д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика и геодезия на БАН.
„От една страна, причина за ниската раждаемост е не само установения вече от доста време еднодетен модел, който замени двудетния модел, присъщ за близкото минало, но и от друга страна – броят на младите жени във фертилна възраст е силно ограничен. Другият фактор, който показва защо толкова ограничен е фертилния контингент, е силно застарялото население в страната“ каза гл. ас. д-р Борис Казаков.
По думите му, раждаемостта у нас е съпоставима с тази в другите европейски страни, но България е лидер по смъртност в Европа.
„До средата на века населението няма е толкова силно изразено намалено. Да, може да бъде около и малко под 5 млн. души, зависи по кой сценарий, тъй като има три сценария, по които могат да се развият събитията“, обясни гл. ас. д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика и геодезия на БАН.
По думите му, качеството на живот влияе директно на продължителността на живота. В световен мащаб, най-бедните страни, с най-ниско образовано население, са с най-висока раждаемост. Той обясни, че приветства това, че правителството е поставило акцент върху проблема с демографската криза.
„Този проблем води до много други, които ще трябва да се решават. Тези мерки, които се предлагат, звучат логични и мисля, че посоката е правилна. Общо казано – повишаване на здравната култура. Това означава да променим хората, към които е насочена тази мярка“, уточни гл. ас. д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика и геодезия на БАН.
Той обясни, че демографските процеси са силно инертни и влияят за развитието на населението за десетилетия напред.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност