Това са трите акцента в становището, изпратено от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) до министъра на образованието проф. Галин Цоков във връзка с определянето на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации.
"Проблемите са назрели, трупат се по-бързо, отколкото се решават, ще организираме национална кръгла маса – коментира пред БНР-Радио София Васил Велев, председател на УС на АИК – В недалечното минало висшето образование беше начин да се отложи безработицата, но отдавна не е така. Днес има остър недостиг на човешки ресурси. Всеки кадър и всяка позиция са важни. Най-голям дефицит има в промишлеността и в строителството."
По думите му, има сфери, в които 75% от висшистите се реализират на позиции, където дипломата и 4-5 години учене се оказват излишни.
Снимка: bica-bg.org
Има два пазара – на желанията от страна на младите хора, и реалния пазар на труда. И отпадането на таксите в университетите допълнително ще отдалечи тези пазари един от друг.
Напливът към специалности се определя от това, къде се следва лесно, а не къде има глад на специалисти. Дори и да е ясно, че след завършване ще се вземат добри пари, младите не искат да обучението изисква повече труд и усилия.
"Дългото детство, продължило до 22-23 години се плаща и от данъкоплатците. Това са изгубени години за хората, които учат нещо, което няма да им трябва", допълни Велев.
Той обясни, защо принципът "Парите следват студента (ученика)", дори и да изглежда разумен, води до дисбаланс и деформации в образователното система, води до влошаване на качеството на обучение, до слаби резултати по PISA.
Чуйте още по темата в разговора на Антония Каменичка.
Месец май е месецът на образованието в България , но освен празници, учениците ни имат нужда от образование, което ги подготвя за живота в 21. век. Българските училища, с малки изключения, са все още далеч от това да предлагат съвременно качествено образование, смятат от "Заедно в час". Неправителствената организация през целия месец..
На последното издание на най-големия форум за българи зад граница: "Кариера и живот – защо в България?", който се проведе в Берлин, организаторите от платформата "Bulgaria Wants You" проведоха онлайн анкета, чиято цел бе да обобщи профила на посетителите, причините за заминаването им и възможностите за тяхното завръщане в родината. "..
14-ото издание на Софийския фестивал на науката ще се проведе от 9 до 12 май 2024 г. в София Тех Парк. Фестивалът предлага достъпни и забавни събития, които разкриват как чудесата на науката и най-новите проучвания от целия свят обогатяват живота ни, обясняват познатите явления от ежедневието ни и носят надежди за бъдещето на човечеството...
Бедността у нас лека намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга. Подобренията обаче са бавни, а политическият хаос обещава да забави с години фундаменталната промяна на социалната система, която има реален потенциал да..
Наградите "Златни патета" 2024 г. ще бъдат раздадени за седма поредна година на официална церемония в средата на месец май, като те подкрепят прогресивната българска музика. Публиката определя кои ще са победителите, като гласува онлайн в специално създадената платформа . Гласуването в ежегодната кампания "Златни патета" вече започна. Графа,..
Теодор Стойчев е ръководител на Бюрото на Европейския парламент (ЕП) в България. По случай 9 май, Денят на Европа той беше гост в предаването "Радиокафе". Стойчев сподели, че обединението на европейските държави в Евросъюз е цяло чудо, въпреки противоречията, противопоставянето и войните, които те са имали помежду си в исторически план...
В предаването "Добър вечер, София" се срещаме с Петя Андасарова. Тя е само на 23 години, но вече е успешен артист. В артистичната сфера, в която навлиза още от ранните си години тя вече има свой широкоспектърен образ. Като ученичка в 5 клас първо се докосва до музиката и има желание да пее. Записва се към вокалната група на 32 СУ "Св...