"От дете съм приобщена към операта, аз съм от Русе. Моите родители са от хората, които винаги са били съпричастни към музикалния живот в Русе. Майка ми от малка започна да ме води на опера и обичам операта. Откровено казано, вече като бях студентка в Музикалната академия и нашите преподаватели повече ни насочваха вниманието към симфоничната, камерната, инструменталната музика и някак си операта ми остана встрани от интересите. В един период от време, в който си търсех работа моят ментор и скъп приятел акад. Марин Големинов ме заведе буквално за ръчичката при директора на Софийската опера Димитър Тъпков", каза тя.
По думите й тогава е станала оперен драматург в Софийската опера и балет, където е прекарала 20 години. Във времето на ковид пандемията тя е завършила 20 литературни портрета на нейни любими оперни певци и тогава е подредила книгата.
"Да поясня, че аз не преподавах "История на музиката". И това съм преподавала, но тук в случая съм инспирирана от другата специалност, която водех - това е "Оперна драматургия". В НАТФИЗ проф. Семерджиев създаде тази специалност преди 20 години и я нарече "Драматургия за музикален театър". Там повече внимание се отделя и на жанрова като мюзикъл, рок опера, оперета... Искам да кажа, че в това преподаване на оперна драматургия аз осъзнах, че не може да се отдели една творба и да й се прави музикално-драматургичен анализ сам за себе си. То трябва всичко да бъде поставено в контекста на творчеството, на времето, на авторите, на сюжета, защото много често популярните опери на 19-и век са писани върху известни произведения на известни писатели, поети, драматурзи", отбеляза проф. Арнаудова.
Тя сподели, че тогава е осмислила, че е много важно да се проследи пътя, по който е възникнало това изкуство и защо вече около 450 години то продължава да съществува. Според една нейна теза операта съществува четири века и половина, защото тя никога не е била жанр, който има строго определени фиксирани форми.
"Това я прави едно обтекаемо тяло, което се нагажда според публиката. Тя винаги се е нагаждала на публиката, тъй като операта се създава като придворно изкуство за забавление на едно общество, но същевременно още през 30-те години на 17-и век във Венеция вече има публичен театър, в който можеш да си купиш билет, да влезеш и да гледаш опера. Тя много бързо паралелно се развива като изкуство и на най-високата класа, но и на гражданите, на обикновените хора", каза проф. Арнаудова.
Освен това добави, че в началото операта е била полу-изпят, полу-рецитиран текст на поет. До времето на Джузепе Верди ариите са написани в мерена реч, докато в 17-и век задължително всичко, дори речитативите се пишат в мерена реч. Първите оперни звезди се появява заедно с появата на операта във Флоренция. Относно книгата проф. Арнаудова каза:
"Идеята ми е била малко да се пресекат две точки - едната, която е интересът на любителите към оперната история и от друга страна да помогне в учебния процес на студентите в музикалните академии у нас."
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..