Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България е лидер в ЕС по урегулиране приложението на дронове в земеделието

С изкуствен интелект те могат да разпознават плевелите и да торят умно, казва Иво Куманов

Полуавтономна машина обработва земята без „тракторист“ Снимки: nik.bg

Българските земеделски производители са доста иновативни. Една от причините е, че я няма тази наследственост, характерна за по-старите пазарни икономики, където синът вижда как е работил бащата и се придържа към този начин на работа.

Българските агропроизводители са предприемачи и са много отворени за нови решения. Това се използва и от чуждестранни компании, които прилагат свои нови продукти експериментално първо в България или Румъния, например.

Това каза пред БНР-Радио София Иво Куманов, предприемач, участник във Втората Академия "Иновации в агробизнеса". Тридневният форум продължава до 28 март в НДК, а БНР-Радио София е с мобилното си студио в клуб „Перото“.

"Преди няколко седмици България зае лидерски позиции в Европа в сферата на автоматизацията като създаде закон, който урегулира използването на дронове в земеделието. Днес те са роботи с изкуствен интелект с възможности за екологично използване на пестициди и за прилагане на биопродукти."


Преди 21 години, когато Иво Куманов е на 18. С брат си основават компания, която става пионер в предлагането на решения за прецизно земеделие на българския пазар и предоставя зaтвopeн циĸъл, включващ coфтyepeн решения, лaбopaтopнa дeйнocт и предлагането на оборудване и машини.

Първото решение, което намират е за дигитално измерване на земеделски площи чрез функция на GPS приемници за пътешественици. Тогава много хора изоставят големите дървени пергели на полето и търсят продукта на братята. Преди 9 години Куманови откриват първия в България обучителен център по прецизно земеделие. До момента са обучили над 1500 кадри – „на полето, а не на теория“.

Търсят партньори в чужбина. Участват в програмата за магистратура по "Дигитализация в земеделието" на Аграрния университет в Пловдив.

"Днес в България има десетки хиляди трактори и комбайни, които са полуавтономни, тоест насочва се в дадена посока машината и се пуска волана. Тя се управлява автоматично с джипиес система“, допълни Иво Куманов.

Иво Куманов   Снимка: Лили Големинова

Компанията му вече има контакти и продажби в много страни - Румъния, Италия, Украйна,  Великобритания, включително и в ЮАР, където земеделците нямат никакви субсидии и са отворени за всякакви иновации.

Като продължение на системите за прецизно земеделие е и лабораторията в София. Целта е да не се прилагат торовете навсякъде еднакво, а според състоянието на съответната почва. Вече имат поръчки за анализ на почвени проби от доста други страни.

"България има страхотен потенциал за развитие в земеделието, но имаме нужда от социален консенсус, а не разделение и заклеймяване на сектор", отбеляза още Иво Куманов.

Чуйте разговора на Лили Големинова.

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00