Свободното музициране е заразно

"Винаги съм мечтала да стигна до Виена, столица на музиката в съзнанието на всеки българин. Намерих адреса на две консерватории в телефонния указател, взех автобуса с туристическа виза, приеха ме на 2-3 места. Тогавашният ми директор Хелмут Нойман ме прие с отворени обятия, поставихме операта му наскоро във Велико Търново. Не можем да си представим колко може да се получи от въздуха дори. 

Има 40 къщи на Бетовен, 15 - на Моцарт, във всички може да се свири. Всеки непрекъснато свири. Много хора, които не са професионални музиканти свирят много добре. Мой ученик, фармацевт, си подари концерт, който изсвири със симфоничен оркестър. Домашното, свободното музициране е заразно, има го в цяла Австрия, и в България. Поставя други ценности на дневен ред, трансформира отношенията между хората.

Операта, която представихме е пълномащабна, успяхме с голяма подкрепа. Залата бе препълнена, имаше правостоящи. Познавам Хелмут Нойман, знам че музиката му е прекрасна, но никой друг не го знаеше. Той е нетрадиционно мелодичен, за всички бе приятно чудо. Вече сме поканени от фестивала в Стара Загора със същия състав, в преговори сме с оперния фестивал в Рейкявик. Те бяха поканили Хелмут Нойман за премиера там, но поради КОВИД не бе поставена досега. Операта е написана по произведение на техния Иван Вазов, за тях произведението "Хората на Борг" е много ценно."