"Тъкмо на този ден много погледи ще бъдат насочени към това, как ние да обединим усилия за да подкрепим екологичното развитие, или по-скоро възстановяването на баланса между човек и природа и затова е на тази дата. Ние всички сме свидетели на все по-нарастващи природни явления, които ни припомнят, че имаме доста работа да вършим", каза тя.
Според думите й в широката общност темата за климатичната адаптация и природобазираните решения е много актуална. "Тя е и рамката на европейската ни програма, към която ние принадлежим", добави Безуханова. И посочи, че младото поколение е по-осъзнато за задачите, които имат да решават в техния зрял живот, защото тъкмо те ще бъдат тези, които в следващите 50-70 години ще имат формалния ангажимент да се погрижат за това, човечеството да може да живее в качествен свят.
Безуханова посочи, че в много компании има зелени профсъюзи, целящи да намалят въглеродния отпечатък на фирмата. На форума ще присъстват водещи фигури от политиката, бизнеса и местната власт, както и експерти от академичната общност.
"Ние виждаме с тревога, че дори сега в момента температурите са нетипични за нашата житейска опитност. Също така редом със затоплянето, в градовете се произвеждат голяма част от парниковите емисии - мръсният въздух, това, че все-повече се намаляват зелените пространства и в една средносрочна перспектива, животът в градовете става по-малко привлекателен. Затова и ние решихме да се фокусираме върху мерките за столицата, която сама по себе си концентрира 20% от икономиката на България и една пета от населението на страната.", каза тя.
Безуханова отбеляза, че българската икономика е три пъти по-енергоемка от европейската и едва 2.8% от използваните материали се рециклират. По думите й София има добри перспективи да се развие като зелен град, но без разбирането и участието на бизнеса и гражданите, идеите няма как да бъдат пълноценно реализирани.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..