Научни открития доказват, че граф Дракула е пишел и говорел на български език

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Гергана Пейкова разговаря с проф. Пламен Павлов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Йоан Влад Трети Цепеш е влашки владетел от българо-кумански произход, наследник на династията Басараба, която е тясно свързана с българския цар Иван Шишман.

Граф Дракула фигурира в историческите хроники с името Йоан Влад Трети. Това е едно от доказателствата за българския му произход, защото до 13 век земите във Влашко са били български и са управлявани от българските боляри. Освен това името Йоан е било задължително за българските владетели, посочват двамата историци. 

Съществуват десетки исторически документи, доказващи, че през 14-и век влашкият митнически контрол е бил български, а първият влашки митнически закон е на дядото на Дракула - Мирчо Стари.

Прародителят на Дракула е боляринът Басар, погребан в историческата църква „Св. 40 мъченици“ в Търново. Открит е и неговият пръстен, поясни историкът проф. Пламен Павлов.

“Басар е очевидно или прародител на бесарабите, на династията от българо-кумански произход, или просто е някой от тях. Така че връзките им с Търново са категорични. Това на практика са владетели, които имат и българска идентичност“.

Прототипът на известния от художествената литература и филмите граф Дракула е говорел чист български език, твърди историкът и археолог проф. Николай Овчаров.

“Всички знаят за увековечения в романа на Брам Стокър легендарен „вампир” Дракула. Разказът за него обаче е непълен, ако не се каже на какъв език е говорел и мислел той. Това име е прякор, докато самият герой е историческа личност, живяла в епохата на османското нашествие – княз на Влахия – Йоан Влад Трети Цепеш (1448-1476). Благодатна почва за наблюдения в тази насока дават стотиците запазени грамоти на влашките князе и приближените им аристократи от периода XIV-XVII в. По форма това са кратки официални документи за административни, политически и съдебни дела, за дарения, за покупко-продажби на имоти и др. Още първите изследователи на тези грамоти – Юрий Венелин и Любомир Милетич, категорично ги означават като „влахо-български“ и подчертават, че са писани на български език“, обяснява ученият.

Припомня думи на академик Любомир Милетич: 

„Ние вече смеем изобщо да заключим, че във Влашко до края на ХV и най-късно до половината на ХVІ в. още голяма част от болярските семейства е била българска“. Това е голямата болка на историци и езиковеди в днешна Румъния, защото се оказва, че между ХІV и ХVІ в. живеят, управляват, печелят победи или търпят загуби най-великите им национални герои като Йоан Мирчо Стари, Йоан Влад Трети Цепеш Дракула или Йоан Михаил Храбри", допълва проф. Овчаров.

По думите му титулатурата на влашките и молдовските господари в грамотите и други официални документи е много близка с тази на българските царе. Единствената разлика в титулатурната формула на влашките князе и на българските царе е в етническия и географския елемент – Угровлахия вместо България.

Представителите на влашката и молдовската знат се назовават с българската титла „болярин”, която е славянизирана форма на прабългарската „боил”. Подобно на България, във Влахия и Молдова болярите се делят на „велики“ и „мали”. Напълно еднакви са и дворцовите титли като „меченосец“ („мечоноша“) и „столник“. Множество са и примерите при административните служители. Българските длъжности като „съдия“,“десеткар“, “житар“, “сенар“,  “винар“ и др. се появяват във влашките и молдовските документи като“съдец“,“десетник“,“житничар“, "сенар“, "винарич“, допълва ученият.

Още интересни подробности в разговора на Гергана Пейкова с проф. Пламен Павлов, историк, преподавател във Великотърновския университет, изследвал историческите хроники от 13-ти и 16-ти век, заедно с проф.Николай Овчаров.