Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гените и биологията в Космоса

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 17 юни 2024 г. в иновационния форум "Джон Атанасов" на София Тех Парк ще се състои третото издание на Tech Park Talks тема на което ще бъде "Космосът - път за развитие на човечеството". Поредицата има за цел да създаде платформа за диалог между професионалисти от различни индустрии, насърчавайки споделянето на знания и опит. Форматът е поредица от мотивиращи, образователни, технологични и иновативни събития. На форума ще бъдат обсъдени практическите ползи от научните и технологични усилия през вековете и до днес за "покоряването на Космоса". За приложението на космическите технологии и открития в ежедневието на хората на Земята. Подробности разказа проф. д-р Милена Георгиева, Институт по молекулярна биология на БАН.

"Интересът на биолозите, моите колеги молекулярни биолози, генетици и експерти по дълголетие и биология на стареенето е насочен към това, по какъв начин животът в микрогравитация на Международната космическа станция (МКС) за по-продължителен период от време влияе върху човешката физиология. От една страна това е важно за здравето и физиологията на астронавтите, които удължават своите мисии все повече и повече на МКС. Планират се и по-дълготрайни полети, което е още едно предизвикателство за човешкото тяло, което е приспособено за живот в гравитация, за живот на планетата Земя", каза тя.


По думите й това, което се случва от най-съвременна гледна точка е изследването на начина, по който човешкото тяло се адаптира в условия на микрогравитация, въздействието на силната радиация, на която са подложени астронавтите, начина, по който протичат физиологичните процеси, както и начина, по който се случва биологичното остаряване. Едно от най-известните проучвания на НАСА е било, когато са изпратили единия от двама близнаци в космоса за да се види как работят човешките гени там. Резултатите показват, че мутации в гените не се наблюдават, но са открити промени в начина, по който работят гените.

"Братът, който беше на МКС загуби мускулна маса, загуби костна плътност, което е един от страничните ефекти на микрогравитационното съществуване на човешкото тяло. Но пък над стотици гени, които са отговорни за поддържането на тялото във физиологично здраве, всъщност бяха промени и то в неблагоприятна насока. Тоест, беше забързано биологичното остаряване на този брат, който е на МКС", каза проф. д-р Георгиева.

Тя посочи, че ако говорим за човешката еволюция ще ни трябват стотици хиляди години за да променим някакъв физиологичен процес и той да бъде приспособен за космически условия. По думите й интересът към космическите експедиции ще ни даде повече знания за това например можем ли да се приспособим за живот на друга планета. В момента към Софийския университет започва магистърска програма на тема "астробиология", която до момента няма аналог в България.


"През 2021 година СЗО класифицира остаряването като заболяване, което беше прието като много положителен сигнал за това, че този процес се разпознава като процес, който може да бъде забавян, да бъде модулиран и контролиран. С колегите започнахме да дискутираме факта, дали всъщност един толкова естествен и еволюционно консервативен процес като остаряването трябва да бъде класифициран като болест. По-скоро не. И това, което в момента се вижда като тенденция в световната наука, е да се приемат болестите асоциирани с остаряването като много сериозни и социално значими заболявания", отбеляза проф. д-р Георгиева.

Събитието е безплатно, като е нужна единствено регистрация.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Форум", 25.06.24: Брендо се предаде на полицията

Гости в днешното предаване "Форум" бяха доц. д-р Александър Христов и Тодор Терзиев. Част от обсъжданите теми бяха: Появяването в България на Евелин Банев (Брендо) Вариантите за съставяне на правителство Предизборната кампания и какво трябва да се случи, за да се вдигне избирателната активност Ще състави ли Румен Радев партия..

публикувано на 25.06.24 в 18:17

Лято в планината - какво трябва да знаем?

В летния сезон освен морето много хора предпочитат да отидат в планината. Уикенд преход или по-дълъг, дори Ком - Емине, винаги трябва да бъдем добре подготвени. От какво зависи подготовката ни и какво трябва да знаем, разказва Александър Киричев от Софийски планински клуб. Той посъветва туристите п ърво да проучат маршрута - коя е началната и коя..

публикувано на 25.06.24 в 17:21

Безплатна помощ за засегнатите от хранителни нарушения

Всеки с хранително разтройство може да се свържи с безплатна линия за подкрепа. Тя е инициирана от д-р Елисавета Павлова (обучител и психолог), основател на Асоциация УНИКАЛ, с участието на обучени специалисти към онлайн Академията "Емоции и хранене" на асоциацията. Линията за "Безплатно изслушване и подкрепа при проблемно хранене" окуражава хора,..

публикувано на 25.06.24 в 16:29
Авторът е доктор по икономика

Хазартът - история, специфики, регулации, бъдеще

Задълбочено проучване на спецификите на хазартния бизнес и неговото развитие по света и у нас, преглед на възникването и еволюцията му, регулациите в България, Европейския съюз, САЩ, Азия, Австралия, както и подробности за зависимостта към игрите и последствията представя д-р Кристиян Иванов в съвсем новата книга "Хазартът. Вчера. Днес...

публикувано на 25.06.24 в 16:09

Половината от лекарите у нас - жертва на агресия

Социологическата агенция "Тренд" по поръчка на Българския лекарски съюз (БЛС) представи резултатите от двете социологически проучвания: сред лекарите и сред обществото, във връзка с насилието над лекари . Всеки втори лекар у нас е ставал жертва на агресивно поведение, като 11% от лекарите са ставали жертва на физическа агресия от пациентите си..

публикувано на 25.06.24 в 15:17
Между 1879 и 1920 г. Цариброд е център на околия в Княжество/Царство България. Между 1941 и 1944 г.  е в пределите на България. През 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров.

Как живеят наши сънародници непосредствено след западната ни граница?

Какво може да събере или да е общото между професор по история на спорта и един лекар? Проф. Лозан Митев и д-р Валентин Янев сякаш ги боли, когато разказват за последиците от Ньойския договор, подписан през 1919 г. и когато България е принудена да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци нашите Западните покрайнини -..

публикувано на 25.06.24 в 14:58

Българското лозарство и винарство датира от 6000 г. преди Христа

Маргарита Христова (позната и като Маргарита Левиева) преподава БЕЛ в техникума по транспорт в град Сливница. С много любов и прецизност тя упражнява тази професия, но нейното призвание е виното и лозарството. Тя е редактор на списанието "Лоза и вино" и е част от едноименното сдружение . Започнала е работа към Института за изследване на вино и..

публикувано на 25.06.24 в 13:45