Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Архитектурният облик на столицата

Снимка: Радио София

Градската инфраструктура може да бъде едновременно мост и бариера, а привидно деполитизираният ѝ статут е в конфликт с потенциала ѝ да ограничава или насърчава икономическата мобилност на определени общности и места. Картографираният вот на местните избори в София (2023) се оказа разделен от жп линия, превръщайки инфраструктурното разделение в политическо.

Петият разговор от серията "РЕ-ТУР: Градът на фокус" ще разгледа как институционалните предразсъдъци се материализират в градоустройствените политики и как инфраструктурата се превръща в средство за потвърждаване, а не за преодоляване на икономическите и социални неравнопоставености. Подробности разказаха арх. Слава Савова, арх. Емил Христов урбанист към "Екипът на София", проф. Надежда Илиева, географ, НИГГГ - БАН.

"Проблематиката на разговора, който се проведе вчера гравитираше около инфраструктурата като бариера и начините, по които тя трябва да се преодолее. Ние използвахме като изходна точка най-голямото разделение на София - на Северна и на Южна, с жп линията, която може да ни изглежда като една съвсем малка отсечка в града, но всъщност се оказва, че дефинира икономическото, социалното и културно разделение на града", каза арх. Савова.

Тя посочи, че на местните избори през 2023 година гражданите на Северна и Южна София са гласували по различен начин. Арх. Христов подчерта, че инфраструктурните обекти са сериозна бариера от гледна точка на мобилността, която засяга всички граждани от различни възрастови групи и социални прослойки.

"Тук говорим както за споменатия вече главен жп ареал, който разделя София на Северна и Южна, така и за наследените големи градски булеварди като бул. "България", бул. "Цариградско шосе", огромния ринг на Околовръстното шосе, особено Южната дъга. Това са все разделители, които разделят два съседни квартала един от друг, които се свързват от подлези или надлези, тоест вкарваме хората под земята, давайки приоритет на автомобилния транспорт. Това е наследено планиране, в което колата е на върха на пирамидата и тези бариери в момента са сериозна физическа пречка за пешеходците и велосипедистите", посочи той.


Проф. Илиева каза, че в момента се работи по един проект, който засяга цялата територия на страната и по-конкретно всички градове. По проекта се прави картировка и изследване на ромските квартали в градовете, тъй като 80% от постройките са незаконни и не фигурират в кадастралните планове.

"Последните две десетилетия се наблюдава много голямо разрастване на тези градски пространства. Те реално представляват също една бариера в развитието на града, като нарушават неговата функционална и пространствена цялост", сподели тя.

По думите на арх. Савова в северната част на София съществува екологична бариера, тъй като това е индустриалната част на града. Тя лежи по-ниско от останалата част и там има по-голям риск от наводняване. Проф. Илиева посочи, че наблюденията по отношение на ромските общности в градовете са, че те остават изключително изолирани от градското пространство и от всички ресурси, които предоставя градът.

Едно от важните неща по думите на Арх. Христов е, че при един диалог не бива да бъдат пренебрегвани редица специалисти, като социолози, психолози и еколози. Друга остаряла практика е т. нар. "работа отгоре" - гледането на чертежи и карти и вземането на решения само от експерти. Работата с местни общности НПО-та, бизнес, научноизследователски институции и други заинтересовани страни също е много важна.

"Един от основните проблеми е липсата на активност на гражданите, които не вземат достатъчно активно участие в обсъждането, прилагането и изобщо в създаването на тези инструменти за пространствено планиране", заяви проф. Илиева.

"Аз мисля, че това, което тази серия от пет разговора очерта е необходимостта от повече разговори, защото първо, че имаше интерес към поредицата, а второ - винаги имаше гражданско участие. Трето - дойдоха и представители на общината, за което сме много благодарни", сподели арх. Савова.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Виктория Катранова

Наздраве за болката и за тъгата

С нас е поетесата, радио и телевизионен журналист Виктория Катранова: "Аз съм невероятен оптимист. Първите ми журналистически изяви бяха като студент, сътрудник в БНР - детските и младежки предавания, после Предаване за столицата. Срещнах се с доста интересни хора, от които научих много неща. Когато минавам покрай БНР сърцето ми бие по-бързо.  Освен..

публикувано на 19.01.25 в 11:28
Златна Костова

Златна Костова: талантът е да имаш нюх

Златна Костова е журналист, когото повечето познават като преводач - достатъчно е да кажете "дубрютру", за да се разбере словотворчеството ѝ, в случая в култовия сериал на ВВС "Ало, ало": "Както винаги предизвикателствата пред журналиста и преводача стават все по-големи заради навлизането на ИИ. Но преводачите на художествени произведения не са..

публикувано на 19.01.25 в 11:06
Ралица Мавродиева

Цьолиакия: болест, която удря социалния живот

Ралица Мавродиева ни обяснява  каква болест е цьолиакията: "Част съм от Асоциацията цьолиакия и майка на дете с цьолиакия. Това е автоимунно заболяване за цял живот, това е реакция към протеина на глутена. При прием на глутен се засяга лигавицата на тънкото черво. Тялото не се храни. Симптомите често се бъркат с други заболявания. Изследванията са..

публикувано на 19.01.25 в 10:26

Магията е в звукоизвличането

Народната певица Руслана Аспарухова от „Мистерията на българските гласове“ ни разказва за очакванията ѝ за годината, които идва и за нещата, през които е преминала: "На всекиму да се случват все хубави неща. Много непринудено и по-детски чисто се присъединих към репетициите, на които ни покани един диригент в малките класове. И до ден-днешен обичам..

публикувано на 19.01.25 в 09:57
Иван Симов на технически съвет

Историята оживява: Радиото - инж. Иван Симов, Първо студио

На 25 януари 2025 година, Българско национално радио отбелязва 90 години от издаването на Указ номер 25, подписан от Цар Борис III. С тази наредба-закон радиоразпръскването в България става държавна собственост. Тази дата се възприема за начало на професионалното радио в България: Запис от разговор с инж. Симов ни предостави друг емблематичен..

публикувано на 18.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Велизар Пеев и шоколадената фабрика

Велизар Пеев и шоколадената фабрика са в центъра на нашия интерес днес: На 7.11.1901, Велизар Пеев отваря врати първата шоколадова фабрика в България. Какаовите зърна се внасят от Латинска Америка. Първият уред за разбъркване на шоколадовата смес му се изпраща от самия Линдт. На шоколада не пише, че е произведен в България. Защо, както и к акви са..

публикувано на 18.01.25 в 15:00
Пейо Яворов и Дора Габе

Адресите на любовта - Любовният триъгълник между Яворов, Дора Габе и Екатерина Ненчева

Днес ще ви раздипля патетичната любовна история на поетите Екатерина Ненчева, Пейо Яворов и Дора Габе. В Легендите на София съм разказвала и за тримата, но днес ще разкрия кой в кого е бил влюбен. И понеже за Екатерина Ненчева, първата българска писателка дръзнала да  вплете в стихове любовните си пориви, се знае сравнително малко, отделям повече..

публикувано на 18.01.25 в 14:00