Опасна е и тенденцията за увеличаване на натиска върху учениците в IV клас в името на всевъзможни класации между училищата и използването на резултатите като вход към различни прогимназиални паралелки. Това посочват сред аргументите за създаването на петицията, нейните автори, сред които и Ирина Манушева. Тя разказа подробности по темата пред Радио София.
"Проблем е какво изобщо измерваме с тези външни оценявания. Те бяха въведени преди повече от 15 години с идеята да очертават всяка година една обективна картина на състоянието на образованието в страната, да се изясняват проблемите на ниво училище, на ниво община, област и на ниво образователна система в цялата държава. Да се проследяват ефектите от различни мерки и реформи, които се предприемат. За съжаление така и не си отговорихме на въпроса какво точно се опитваме да измерим, как го измерваме и как използваме резултатите, които получаваме. На всичкото отгоре така и не можахме да постигнем стандартизирани изпити, които да позволяват да се проследяват тенденциите през годините. Поради това, всички външни оценявания, които се провеждат в момента не е много ясно какъв е смисълът от тях, въпреки, че за тях отива много голям организационен и финансов ресурс", подчерта Манушева.
Относно частните уроци тя посочи, че освен, че се разширява ножицата между училищата се задълбочават и социалните неравенства. Международните изследвания показват, че най-важното е всички деца да имат равен достъп до качествено образование.
Съществува ли цялостна визия за тези НВО-та?
"Всичко, което се прави в тази образователна система се прави на парче. И това е също един от много големите проблеми. Липсва ни един сериозен и задълбочен анализ на това какво се случва, какви са истинските проблеми и какви са истинските потребности на всички участници в образователната система. Предприемат се някакви малки козметични промени тук-там и в учебни програми, и в съдържанието на изпитите, и във времето", каза тя.
Един от сериозните проблеми са тестовете, тъй като в седми клас минимум една година децата се готвят единствено и само за тестове, което спъва тяхното развитие. Това е така, защото учениците се фокусират върху налучкването на отговори, наизустяването и правенето на преразказ, посочи Манушева. Доклад на PISA сочи, че творческите и креативните способности на българските младежи са много ниски.
"Има много хора и в самото министерство, има страшно много учители и директори, които се опитват да работят в правилната посока, но цялата ни система, това, което изискваме общо всъщност е безкрайно сбъркано. И дори да го прилагаме в най-добрия му вариант, то пак ще дава грешни резултати, защото приоритетите ни са объркани", каза тя.
По думите й петицията трябва да даде сериозен обществен дебат по темата. В нея наред с другите проблеми много хора разпознават и задължителното профилиране, което е било въведено със закон от 2016 година. При него децата дори да не искат да кандидатстват са длъжни да го направят. Въпреки предупрежденията на международни организации, че профилирането трябва да стане на по-късна възраст, у нас децата са принудени да направят своя избор на 13 или 14 годишна възраст. Изборът е решаващ, ограничен и някои видове паралелки с професионална или профилирана насоченост са екзотика. Такива са например паралелки с физика и история.
"Децата нямат никакъв проблем с усилията и трудностите, те имат проблем със смисъла. Когато те не виждат смисъл в нещо, естествено, че не полагат усилия. Аз не познавам човек, който когато не вижда смисъл в нещо е склонен да полага усилия и то по цял работен ден всеки ден, защото те са ангажирани с училището много", каза Манушева.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
„О(б)твързан“ – премиера в Театър Възраждане – Тери Фишър, режисьор на спектакъла и част от трупата на театъра: "Изключително умна комедия с много прости средства. За героя не е лесно, той е над нещата, колебанията му го спират. Предизвикателство е да не се плузгаш по повърхността. Опитали сме се да уцелим театралния език, съчетание на танц и текст,..
Покана за София дръм фест от Боян „Бонзи“ Георгиев – барабанист и организатор на фестивала: "Това е единственото ежегодно барабанно събитие. Барабанния ни уъркшоп се казва клиника - пет различни за един ден. Пръв ще е един 16-годишен бъдещ Дейв Уекъл. Всеки, който е бил на барабанна клиника знае, че се води разговор между свирещия и публиката,..
Развитие на креативността при децата и важността на безопасните играчки - говорим по темата с Жени Илиева, предприемач и създател на безопасни детски играчки: "Безопасна е играчка от безопасен материал, да е рециклируем и да не замърсява средата. Пластмасовите играчки са сред първите замърсители на околната среда. Играчката не е просто забавление,..
Цвета Балийска ни представя Фестивала на авторския театър: "Проведохме три дискусии с творци от полето - всеки творец го прави по свой начин и нямаме нужда от дефиниции що е това фестивал на авторски театър. Има разграничение между драматургичен и авторски театър. Разликата е в процеса на създаване - при авторския, процесът на създаване е по време на..