На 22 юни официално ще бъде открит Международния музикален фестивал „Варненско лято“, който е на крачка от 100-годишнината от онези първи летни концерти, поставили началото на фестивала.
На пулта пред Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна ще бъде главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски, а солист – българският пианист, който повече от 30 години живее и работи в САЩ, Саркис Балтаян. С него разговаряме, с десет часа разлика, от другата страна на океана:
Повече от 10 години Саркис Балтаян не е свирил в България, последната му изява е на сцената на Античния театър в Пловдив под палката на Максим Ешкенази. Тогава отново свири Гершуин, но не Концертът във фа (който ще изпълни сега във Варна), а Рапсодия в синьо. „После имахме големи проекти през 2020 – да изпълня тройния концерт на Бетовен на Варненско лято, да запиша в БНР на сонатите на Бетовен с Ясен Тодоров, но дойде Ковид и всичко пропадна“ – уточнява Балтаян.
Той е родом от Пловдив, трето поколение музикант, баща му е дългогодишен преподавател в Музикалното училище в Пловдив, сестра му е цигуларка. „Така че беше ясно, че ще се занимавам с музика. Даже щях да свиря на цигулка, но едни добри приятели на баща ми го посъветвали да стана пианист, за да мога да акомпанирам на сестра ми. И трябва май да съм благодарен на тези хора“ – с усмивка разказа за Радио София Балтаян. Благодарен е и на първата си учителка по пиано Росица Иванчева. С нея започва първите си уроци, когато е едва на 4, при нея завършва музикалното училище като непрестанно свири пред публика, среща се с музиканти, печели конкурси в България, дори дирижира оркестър, когато е на 12.
След като завършва Музикалното училище в Пловдив, се явява на прослушване (със запис на аудиокасета) и е приет с пълна стипендия да продължи обучението си в САЩ. Там в началото му е доста трудно, „не е като сега, нямаш предварителна информация, говориш с близките си само по 2-3 минути на месец…“. Скоро Саркис Балтаян заминава да учи в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис при световно известния педагог и пианист Джон Пери, който е ключов за неговото развитие. „Прекрасно място за учене, всякакви изкуства, близостта на Холивуд водеше до много ангажименти, срещахме прочути актьори, режисьори, но най-вече атмосферата беше чудесна, подклаждаше креативността.“. Там прави и магистратурa, и докторат (като темата му е българската музика). Това за Саркис Балтаян е мисия, говори за и свири музика на български класици навсякъде, където го канят да води майсторски класове. „Дори успях да изпълня Третия концерт на Владигеров със Симфоничния оркестър на Ню Орлиънс“.
Саркис Балтаян винаги е обичал музиката на Гершуин. Отношението му към нея е формирано от музиканти като Александър Владигеров и Тео Мусев, те дойдоха в Пловдив си свириха Гершуин и станаха моите кумири. А също и Найден Тодоров, той обожаваше Гершуин и ми намери през 1992 едно руско издание на Рапсодия в синьо, нямаше ноти тогава, и го изсвирих с оркестър под палката на Васил Казанджиев. И, разбира се, от Милчо Левиев, с когото често се срещат и разговарят в САЩ.
„Живял съм и в Юга, и често съм пътувал до Ню Йорк. И там съм усетил атмосферата, стила на живот, които Гершуин пресъздава в Концерта във фа – духа на Юга, топлото влажно време на Ню Орлиънс, леко мързеливо – това е този блус в бавната част, в първата - бързината на Ню Йорк, младежкия дух, а третата част комбинация от теми, които са част от американския живот“.
„Интересно е как аз свиря всичко, но ме канят най-вече да изпълнявам Гершуин – смее се Балтаян, - и аз много обичам да свиря неговите произведения, но иначе моята най-любима музика е немската – Бетовен, Брамс, Шуберт“. От години той изнася майсторски класове в цяла Америка, но и в Италия.
В момента е директор на инструменталната програма в Училището по изкуства в Ориндж Каунти, Калифорния и преподавател по пиано в консерваторията в Пасадена
Чуйте целия разказ на Саркис Балтаян за пътя му в музиката, годините в САЩ и как все още се чувства най-вече българинС тържествени богослужения православната църква празнува Рождество Христово. Според християнското учение - Божият син Исус Христос се е въплътил от Светия Дух и се е родил от Дева Мария заради спасението на човечеството. Рождението му е станало преди повече от 2000 години в пещера до малкия град Витлеем. Рождението на Спасителя на..
През следващото денонощие метеорологичната обстановка ще се усложни. С умерен, в Източна България и силен вятър от север-североизток ще нахлува студен въздух, съобщиха от НИМХ. Ще бъде облачно, с почти повсеместни, на места значителни валежи. В Предбалкана и по високите полета от сняг, в останалата част от страната - от дъжд, като със застудяването в..
Весела Бабинова и Владимир Зомбори са едно от най-обичаните от българската публика артистични семейства. Любимо ястие на актрисата в навечерието на Коледа са сушените чушки с боб. За Зомбори обаче нещата не стоят така "постно". "Той, човекът, винаги е обичал да си хапва месце. Независимо от никой празник на тази планета Земя. Това може да е много..
Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници . На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството . Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза..
Националният конкурс "Най-добър младежки стартъп в България 2025" е отворен за кандидатстване. Това ще бъде четвъртото поред издание на състезанието, организирано от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ) съвместно с Фонд на фондовете (ФнФ) с мисията да вдъхнови и подкрепи младите предприемачи в България като предостави платформа за..
Защо празнуваме Коледа? Откъде идва Добрият старец? Защо на Рождество Христово си подаряваме подаръци? На тези въпроси отговарят децата от столичната 29-а детска градина "Слънце". Чуйте ги.
Асоциация "Прозрачност без граници" ( АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България. В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига..