Пианистът Саркис Балтаян - за пътя си от Пловдив до Калифорния

На 22 юни официално ще бъде открит Международния музикален фестивал „Варненско лято“, който е на крачка от 100-годишнината от онези първи летни концерти, поставили началото на фестивала.

На пулта пред Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна ще бъде главният диригент на Радиооркестъра Константин Илиевски, а солист – българският пианист, който повече от 30 години живее и работи в САЩ, Саркис Балтаян. С него разговаряме, с десет часа разлика, от другата страна на океана:

Повече от 10 години Саркис Балтаян не е свирил в България, последната му изява е на сцената на Античния театър в Пловдив под палката на Максим Ешкенази. Тогава отново свири Гершуин, но не Концертът във фа (който ще изпълни сега във Варна), а Рапсодия в синьо. „После имахме големи проекти през 2020 – да изпълня тройния концерт на Бетовен на Варненско лято,  да запиша в БНР на сонатите на Бетовен с Ясен Тодоров, но дойде Ковид и всичко пропадна“ – уточнява Балтаян.

Той е родом от Пловдив, трето поколение музикант, баща му е дългогодишен преподавател в Музикалното училище в Пловдив, сестра му е цигуларка. „Така че беше ясно, че ще се занимавам с музика. Даже щях да свиря на цигулка, но едни добри приятели на баща ми го посъветвали да стана пианист, за да мога да акомпанирам на сестра ми. И трябва май да съм благодарен на тези хора“ – с усмивка разказа за Радио София Балтаян. Благодарен е и на първата си учителка по пиано  Росица Иванчева. С нея започва първите си уроци, когато е едва на 4, при нея завършва музикалното училище като непрестанно свири пред публика, среща се с музиканти, печели конкурси в България, дори дирижира оркестър, когато е на 12.

След като завършва Музикалното училище в Пловдив, се явява на прослушване (със запис на аудиокасета) и е приет с пълна стипендия да продължи обучението си в САЩ. Там в началото му е доста трудно, „не е като сега, нямаш предварителна информация, говориш с близките си само по 2-3 минути на месец…“. Скоро Саркис Балтаян заминава да учи в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис при световно известния педагог и пианист Джон Пери, който е ключов за неговото развитие. „Прекрасно място за учене, всякакви изкуства, близостта на Холивуд водеше до много ангажименти, срещахме прочути актьори, режисьори, но най-вече атмосферата беше чудесна, подклаждаше креативността.“. Там прави и магистратурa, и докторат (като темата му е българската музика). Това за Саркис Балтаян е мисия, говори за и свири музика на български класици навсякъде, където го канят да води майсторски класове. „Дори успях да изпълня Третия концерт на Владигеров със Симфоничния оркестър на Ню Орлиънс“.

Саркис Балтаян винаги е обичал музиката на Гершуин. Отношението му към нея е формирано от музиканти като Александър Владигеров и Тео Мусев, те дойдоха в Пловдив си свириха Гершуин и станаха моите кумири. А също и Найден Тодоров, той обожаваше Гершуин и ми намери през 1992 едно руско издание на Рапсодия в синьо, нямаше ноти тогава, и го изсвирих с оркестър под палката на Васил Казанджиев. И, разбира се, от Милчо Левиев, с когото често се срещат и разговарят в САЩ.

„Живял съм и в Юга, и често съм пътувал до Ню Йорк. И там съм усетил атмосферата, стила на живот, които Гершуин пресъздава в Концерта във фа – духа на Юга, топлото влажно време на Ню Орлиънс, леко мързеливо – това е този блус в бавната част, в първата - бързината на Ню Йорк, младежкия дух,  а третата част комбинация от теми, които са част от американския живот“.

„Интересно е как аз свиря всичко, но ме канят най-вече да изпълнявам Гершуин – смее се Балтаян, - и аз много обичам да свиря неговите произведения, но иначе моята най-любима музика е немската – Бетовен, Брамс, Шуберт“. От години той изнася майсторски класове в цяла Америка, но и в Италия.

В момента е директор на инструменталната програма в Училището по изкуства в Ориндж Каунти, Калифорния и преподавател по пиано в консерваторията в Пасадена