Технологиите, Гугъл алгоритмите и изкуственият интелект най-много трансформираха медиите. Социалните мрежи в много отношения изместиха като тежест традиционните медии, но невинаги за добро. Те станаха много гостоприемни за фалшиви новини. Те са лесен инструмент и в предизборни кампании. За съжаление младите се информират предимно от там. Повечето хора отказват да четат повече от 8 минути, но така отвикват от критичното мислене.
Забелязваме и едно отрезвяване и затвърждаване на пазителите на истината – медии като БНР и други, които гарантират за това, което казват.
Това коментира пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН.
Тя все пак обърна внимание че технологичните преводачи допринесоха за съвременната по-безпрепятствена комуникация между хората в глобален аспект.
Някои програми създават толкова съвършени видеа, че е трудно човек да разпознае дали е реално или не.
"Хората в 21-ви век се нуждаят от нов тип дигитална грамотност, не как да ползваме алгоритми, изкуствен интелект, интернет на нещата, виртуална и смесена реалност, а да знаем всъщност какви са ефектите и винаги да имаме едно наум. А също така и да знаем, че много нови социални феномени се появяват като ефект на тези медии - например, в някои страни вече изкуствен интелект се ползва за административни съдебни дела и когато съдиите трябва да проверят все пак резултата, те се чувстват предизвикани и притеснени да оспорят решението. Това е вид социален инженеринг."
Тодорова припомни, че след търсене в глобалната мрежа технологиите ни предлагат още и още от същото. Потвърждавайки убежденията си ние се отдалечаваме от реалността и заживяваме в балон, в ехо-стая.
Тя изложи и аргументи за това хората да продължават да учат езици, въпреки многобройните приложения, които помагат за преводите в различни ситуации – дори само за развиване на интелигентността и запазване на културата.
Умствената кондиция помага и за дълголетието.
"Езикът е повече от средство за комуникация", обобщи ученият от БАН.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..