Технологиите, Гугъл алгоритмите и изкуственият интелект най-много трансформираха медиите. Социалните мрежи в много отношения изместиха като тежест традиционните медии, но невинаги за добро. Те станаха много гостоприемни за фалшиви новини. Те са лесен инструмент и в предизборни кампании. За съжаление младите се информират предимно от там. Повечето хора отказват да четат повече от 8 минути, но така отвикват от критичното мислене.
Забелязваме и едно отрезвяване и затвърждаване на пазителите на истината – медии като БНР и други, които гарантират за това, което казват.
Това коментира пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН.
Тя все пак обърна внимание че технологичните преводачи допринесоха за съвременната по-безпрепятствена комуникация между хората в глобален аспект.
Някои програми създават толкова съвършени видеа, че е трудно човек да разпознае дали е реално или не.
"Хората в 21-ви век се нуждаят от нов тип дигитална грамотност, не как да ползваме алгоритми, изкуствен интелект, интернет на нещата, виртуална и смесена реалност, а да знаем всъщност какви са ефектите и винаги да имаме едно наум. А също така и да знаем, че много нови социални феномени се появяват като ефект на тези медии - например, в някои страни вече изкуствен интелект се ползва за административни съдебни дела и когато съдиите трябва да проверят все пак резултата, те се чувстват предизвикани и притеснени да оспорят решението. Това е вид социален инженеринг."
Тодорова припомни, че след търсене в глобалната мрежа технологиите ни предлагат още и още от същото. Потвърждавайки убежденията си ние се отдалечаваме от реалността и заживяваме в балон, в ехо-стая.
Тя изложи и аргументи за това хората да продължават да учат езици, въпреки многобройните приложения, които помагат за преводите в различни ситуации – дори само за развиване на интелигентността и запазване на културата.
Умствената кондиция помага и за дълголетието.
"Езикът е повече от средство за комуникация", обобщи ученият от БАН.
Чуйте повече по темата в звуковия файл.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..