Установеното увеличение е с близо 20% спрямо предходната година и по този начин световно застрашеният вид у нас се възстановява до числеността, регистрирана през 2008 г. Увеличението е в резултат на сформирането на нови двойки в Източни Родопи и Североизточна България, каза пред Радио София Волен Акрумарев от БДЗП.
„Хората си представят, че това са някакви грозни птици, но всъщност това не е така. Лешоядите изпълняват изключително важна функция в природните екосистеми за поддържането на баланса и здравето в природата. През милионите години на еволюция, тези птици са се приспособили по най-ефективния начин да намират в природата труповете на умрели животни. Хранейки се с тях те спират разпространението на редица зарази“, обясни Акрумарев.
Акрумарев добави, че египетският лешояд е единственият вид в Европа, който извършва далечни миграции, подобно на щъркелите.
„Този емблематичен вид преживя един драматичен спад в числеността, като преди стотина година е имало хиляди двойки в България, след което видът започва да намалява. Допреди десетина години ние виждахме как популацията му се срива до нива от около 20-24 двойки и този вид беше изправен пред прага на изчезването“, уточни Волен Акрумарев.
По думите Акрумарев, египетският лешояд е една от най-интелигентните птици, като дори е наблюдаван в Африка да си служи със сечива.
„Сред птиците това е рядкост, но египетският лешояд е наблюдаван да чупи изоставени щраусови яйца, като за целта използва камъчета. Хвърляйки камъни по яйцето, той успява да го счупи и да се нахрани. В България наблюдаваме друго интересно поведение. Птиците сутрин патрулират около пътищата, в близост до гнездата си, където търсят смачкани животни. Те влизат в симбиоза с автомобилния трафик. Знаете, че по пътищата има много блъснати таралежи, змии, които стават храна на лешоядите“, каза Волен Акрумарев.
Независимо от добрите новини за увеличението на броя на египетските лешояди у нас, популацията на вида е все още критично ниска.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Българско дружество за защита на птиците
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..