Атанас Димитров е от каракачански род и ни представя събора, който започва на обяд тук:
"Каракачаните спазват традиции, ритуали. Сплотени хора сме, много сме роднините. Има ни по Дупница, Карлово, Сливен, Берковица, Мъглиж. Ще дойдат детската група от Карлово. Първият ни събор от 1992 е бил организиран от моя баща - моля се децата да си ги спомнят. Възрастните работят до последно. Не мислим за почивка, а да си развиваме бизнеса.
Каракачаните имаха привилегии с работни визи в Гърция в началото на 90-те. Фермерите не сме много. Ние се занимаваме с крави, в бъдеще няма как да не вземем и овце. Майка ми прави сирене и кашкавал, истинска семейна ферма. Доста клиенти идват за чиста храна в нашата ферма "Меракови" в Рельово.
Всеки е добре дошъл на събора ни днес. Ще се спазят ритуалите около танците, въртене на тава, красиво е. Започваме в 12, не се знае докога."
И още - Димитър Балабанов, историк, изследващ каракачаните:
"За каракачаните има немалко изследвания, спорни моменти, но няма много писмени сведения. Разчита се на фолклора, песните, които пеят. Един гръцки автор е записал 630 песни в България, повече, отколкото е записал в Гърция. Те запазват фолклора си за да запазят произхода си. Женската каракачанска носия трябва да бъде вписана в културното наследство.
Те идват в България по времето на Али Паша Янински, който е бил техен враг. Споменът за хайдутина Кацандонис идва до тук. Разселението им и днес е планинско. Целият им живот е изпълнен с трудни моменти - постоянни местения, враждебност. Март 1958, когато се национализират стадата им, са най-тежкият момент - комунистическият режим не търпи номадството.
Съхраняват се като породи каракачанската овца и каракачанското куче, имало е и каракачански кон. Нашите каракачани са като гръцките, има каракачани и в Сърбия, и в Македония."
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...