Според проучвания, производството на облекло е вторият по големина индустриален замърсител. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, отпадъци.
Данните сочат, че се очаква емисиите на парникови газове от производството и търговията с дрехи да се увеличат с 50% до 2030 г.
Затова се обръща все повече внимание върху регулирането на тази индустрия.
"Има и други производства, които са замърсители, но специфичното при тази индустрия е, че тя в най-голяма степен стига до крайните клиенти – коментира пред БНР-Радио София Маргарита Асадурова от „Климатека“. – Абсолютно всички хора си купуваме дрехи и интересното е, че през XXI век отношението на хората в глобален мащаб към дрехите се промени. Появи се така наречената бърза мода, която свали цените на дрехите след поредица от спорни практики. Стигна се дотам, че една дреха да струва колкото хубав шоколад."
Много хора посягат към покупката на нова дреха, защото им се струва красива или изгодна, дори за да се почувстват по-добре, допълни специалистката. Скоро след това обаче, тези потребители забравят покупката в гардероба или тя стига до контейнера за смет.
"Реално, колкото повече купуваме, толкова повече произвеждаме текстилни отпадъци. Всъщност ефектът се получава от това, че ние купуваме неефективно."
Факти:
Асадурова припомни, че преди да бъде сложена на закачалката, дрехата преминава през редица производствени, замърсяващи процеси. Друг съществен фактор и свързан с транспортирането на стоките.
"Много, много често дрехи купуваме импулсивно, точно както да кажем – шоколад. Но те не се дематериализират както шоколада, те оставят своя въглероден отпечатък, остават в природата. Психологическите процеси, свързани с покупката на дрехи, могат постепенно да ни завихрят в свръхконсуматорство, без да си даваме сметка. Всепризнато е, че жените са по чести купувачи на такива стоки – допълни експертът. – В тази индустрия е трудно да се въвеждат регулации. Много по-резултатно е да се работи отдолу нагоре – да се повлияе върху потребителските решения и навици. Нека се средоточим върху целта да увеличаваме живота на дрехата."
Чуйте разговора на Невена Николова.
В края на седмицата анализатори във "Форум" продължават да коментират последните стъпки на български политици в търсене на изход от кризата. Освен продължаващите преговори за редовно правителство, те се спряха на новината за официално полученото от Кирил Петков обвинение на прокуратурата за арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова, можем ли..
През започналата 2025 г. общините са изправени пред три големи предизвикателства : 1. Изпълнението на проекти . Те са финансирани по три линии – от Инвестиционната програма, от Плана за възстановяване и устойчивост и от оперативните програми на ЕС. Предстои стартиране на програмата за селските райони; 2. Реформата в системата..
С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто. Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият..
На 1 януари 2025 г. Полша пое председателството на Съвета на ЕС. Основен приоритет пред полското председателство ще е сигурността в Европа, каза пред Радио София посланикът на Република Полша в България Н. Пр. Мачей Шимански. "Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той. Н. Пр. Мачей Шимански..
Тя е на световно ниво във всичко, което прави – по талант, по перо, справя се добре и като драматуррг, тя е Елена Телбис – мултифункионален плеймейкър в изкуството. В нейната скромност тя не желае да я наричат драматург, редом с големите имена като Константин Илиев и Стефан Цанев, но дебютът й за спектакъла “Боклук“ печели награда в..
Липсата на приет бюджет и удължителен закон създава сериозни проблеми за небитовите потребители на електроенергия. Няма регламентиран механизъм за компенсиране на свръхвисоките цени, което води до значително напрежение сред предприятията, стана ясно на среща с медиите на работодателските организации и представители на синдикатите...
Трите партии ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН не са достатъчни, за да се стигне до редовно правителство. Нужна е подкрепа от четвърта политическа сила , но тук се отваря поле за спекулациите. Това коментира пред БНР-Радио София политологът Георги Киряков . "Досега най-добре щеше да е, ако всяка страна от преговорите направи отстъпка. Но това не..