В края на 60-те и началото на 70-те години назрява необходимостта от специално подготвени специалисти за тази широко обхватна дейност.
Специалност „Рекламен дизайн“ присъства в държавния регистър на специалностите, по който се извършва висше образование в страната и се основава на решение на Академичния съвет на Националната художествена академия. Разкрита е въз основа разпореждане на Министерски съвет тогава с наименование – „Пространствено оформление“.
Днес специалността се нарича "Рекламен дизайн", а тази година се навършва половин век от нейното съществуване в НХА. Доц. Мирослав Богданов е неин ръководител. Юбилеят се отбелязва с изложба в галерия "Академия".
"Пловдивският панаир, създаден през 1892 година, вече се смята за едно начало на тази активна дейност, която се занимава с това да оформи пространства, в името на нуждите на търговско-промишлените субекти, които участват в изложенията, за да могат те да осъществяват своите бизнес контакти", разказва за началото на рекламния дизайн в България доц. Мирослав Богданов.
Той добавя, че в началото с тази дейност са се заели художници, които не са имали много работа в други сфери на визуалните изкуства. Става ясно обаче, че има нужда от специално обучение.
"Хората не доразбират мащаба и съдържанието на този тип дейност. Ние, в някакъв аспект, сме свикнали с това, тъй като самата ни работа не е да се изявяваме като художници, а по-скоро да създадем решение за другите. Да осъществим оная визуална връзка между продукт и бенефициент, съобразявайки се с едно пространство", обяснява неразбирането на есенцията на работата на рекламния дизайнер, което по-голямата част от обществото проявява, наемайки тези професионалисти с думите "Ела тук да подредиш някакви неща".
Повече за специалността и изложбата свързана с нейното честване чуйте в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..