За пръв път българските граждани избират свои народни представители през зимата на 1878-1879 година. Според регламента на Берлинския договор тези първи депутати са били призвани да съставят основния закон на страната, припомни в ефира на БНР-Радио София проф. д.и.н. Милко Палангурски, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Макар и със зърна боб и царевица българите са се опитали да влязат в традицията на историческото гласуване.
От този момент насам, независимо от формата на управление – автократично, демократично или тоталитарно, никой не смее да управлява България без изборен процес и легитимиране на властта с гласуване.
По думите на историка, навремето в ден на избори много хора са били готови на всичко в името на по-добър изборен резултат. Почти винаги има някакъв локален или национален скандал. Прилагало се е и насилие. Армията се е смятала за гарант за демократичен избор, дори се е злоупотребявало с това.
"В началото на ХХ век изборите от 1901 г. завършват с девет трупа, но всички вестници пишат, че това са най-демократичните избори в българската история – коментира проф. Палангурски. – Колкото до това какво се прави и как се говори в парламента – тук вече сравнението не е в полза на съвременните ни политици. Имало е политическо противодействие, но тогава лидерите са действали с такт и познаване на фактите, подготвяли са се добре и са държали дълги и обосновани речи. За съжаление дебатите по законопроектите през последните 20 години са трагични. Някога политиците ни имаха известен срам. Повече от два парламентарни избора в рамките на една календарна година не сме допускали в нашата история."
Проф. Палангурски припомни какви фигури за работили и са били председатели на българския парламент в началото на миналия век – Петко Славейков, Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Драган Цанков и други.
Историкът подчерта, че не може в политиката да се влезе с взлом, трябва да се израства бавно и полека. Човек трябва да е обществено познат и ако човек е с качества, бързо ще напредне.
"Кризи е дал бог на България всякакви. И тогава е имало популизъм. Но е имало и политически лидери, които са поемали отговорност, намирали са решаващата формула", допълни още историкът.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов.
Тайните и любопитните истории на ул. “Хан Крум” започват с кооперация "Царъ Крумъ" от края на 20-те години на миналия век, част от софийския архитектурен модернизъм. Там са снимките на култовия филм "Топло", но парното им е пуснато чак 10 години по-късно. Малко по надолу е домът на учителя по български на княз Фердинанд, Добри Ганчев, чиято книга..
Наричат го "последният бохем на Копривщица" или "Чичо Сашо" от радиоточката на Копривщица. Като художник рисува своите вдъхновителки и неземната хубост на родния град. Четката му е искрена. Подробности от близкия му приятел Дойчо Иванов, уредник в къщата-музей "Димчо Дебелянов". Но и от друг копривщенец, бивш уредник на същата къща-музей Славимир Генчев...
Дора Габе и Елисавета Багряна – явни „врагини“ или тайни приятелки? Сложната конфигурация в любовните истории на Дора Габе и Елисавета Багряна е най-заплетеният многоъгълник в българския литературен живот. Според градските легенди двете поетеси споделят най-малко петима мъже, но сред тях безспорно изпъква проф. Боян Пенев...
Андрей Андров ни представя третия брой на антология "Дъга": "Мога да се похваля, че се усеща заздравяване на комикс-културата в България. Възродихме идеята на комикс-бистро, които се събираха веднъж на месец - рисуване на комикс, лафче. Заехме тази практика, има интерес от млади - от 20, 30, 40-годишни. Имаме разширен редакторски екип, който подреди..
Милен Хальов оставя настрана богатия си арсенал от фантастични герои и създава съвсем истинска и по детски забавна история, вдъхновена от неговия собствен опит като учител. Писателят със змейско въображение ни кани в класната стая на книга първа от новата си шеметна поредица – "Комикс клас" : "Имах строг график, като издам една книга да имам..
През последните месеци над 20 000 граждани се включиха в онлайн кампанията “Символът на квартала” на #soСофия и гласуваха за най-отличителна емблема на 12 столични квартала. Резултатите от гласуването бяха представени на 17.09, празникът на София. Събеседник по темата ни е Симона Василева, част от екипа на платформата #soСофия, от която ще разберем..
В последния ден от седмицата темите от деня в предаването "Форум“ коментира Емил Джасим - учител по история, образователен експерт и анализатор на процесите в обществото ни, който заедно с водещия Лъчезар Христов, обсъди следните теми: Трети ден без кворум в Парламента; Началото на политическия сезон на фона на разнородни протести; Срещата на..