За музикалната памет на наследника на първия оркестър в България разказва един много специален концерт, с който беше отбелязана 70-годишнината от момента, в който Шуменският оркестър получава статут на Държавен културен институт, а диригентът Васил Стефанов го изгражда в професионално отношение, преди да се върне в София и да застане начело на Симфоничния оркестър на Българското национално радио.
Днес оркестърът се нарича Симфониета Шумен, негов диригент е шуменецът Славил Димитров, а солисти са Милена Моллова, също видна шуменка и цигуларят Тодор Николаев. Точно пресъздадената програма отпреди 70 години включва Първата симфония и Концерта за цигулка на Лудвиг ван Бетовен, както и Третия клавирен концерт на Панчо Владигеров. Тази програма бе представена в Шумен тази седмица и предизвика голям емоционален отзвук.
В предаването „Радиокафе“ на Радио София забележителната пианистка, проф. Милена Моллова разказа, че на този първи концерт преди 70 години солисти са били цигуларят Георги Байнов (от Шумен) и Панчо Владигеров (роден в Цюрих, но израснал в Шумен), „който много обичаше да свири своите композиции и тогава беше в силните си години като пианист. Когато ми предложиха да участвам в тази програма, приех с голямо удоволствие. Много пъти съм изпълнявала Третия концерт на Владигеров, той има прекрасни теми на фолклорна основа и хората винаги си пеят на излизане от залата след концерта“.
Шумен е град с впечатляващи културни традиции. Именно там, през 1850 е създаден първият симфоничен оркестър в България от заселилия се там унгарския емигрант Михай Шафран.
"Шумен винаги е бил отворен към изкуството. Тук Добри Войников поставя първите театрални постановки, тук е създаден първият оркестър, който дава основата за бъдещото развитие. Имат афинитет в Шумен към класическата музика. Искам да кажа и друго - българските оркестри напоследък имат странна съдба, намаляват ги, увеличават ги, закриват ги, но всички искат да имат свой оркестър – голям, малък, какъвто и да е. Знаете ли, един от големите проблеми на зимните концерти в България е, че свирим в студени зали. Но това не ни е спирало – нито нас, нито публиката. Музиката е жизненоважна необходимост – трябва да го знаем, да го разпространяваме и да го култивираме", каза проф. Моллова.
Милена Моллова има изключителна кариера на концертиращ пианист, която продължава вече над 70 години, с награди от най-престижните клавирни конкурси в света като "Чайковски", "Бетовен", конкурса на немската телевизия ARD. Дългогодишен професор по пиано в Националната музикална академия в София, а след това завежда музикалния департамент на Нов български университет.
Повече за спомените й от Шумен, когато е била малка и за първата й учителка Павла Жекова, можете да чуете в звуковия файл.
За да не се отказваме бързо от планираното за започващата година, е важно да си поставим не само голямата цел, но и по-малките задачи, стъпките, които да ни доведат до нея. Това коментира пред БНР-Радио София Михаела Ангелова, психолог и семеен терапевт . "Слонът се яде на малки хапки" Иначе голямата цел може да ни уплаши,..
Равносметките, анализите и класациите за отминалата 2024 г. продължават във всички сфери. От платформата "Как се пише" за четвърта година ще проведат кампания и анкета, за да се видят кои - според българите, са думите на отминаващите 12 месеца. Началото е в понеделник, 6 януари, а две седмици по-късно – на 20 януари, ще бъдат обявени..
Подкастите станаха едни от най-предпочитаните медии за добиване на знания, за коментари, за дебати, за забавление. Те обаче имат стоя предистория и предпоставки за появата и развитието. В първото десетилетие на ХХI век много модерни станаха блоговете . Преди бума на социалните мрежи те бяха трибуна за споделяне на мнения, творчество и..
Светла, успешна и осъзната 2025 година , пожела пред БНР-Радио София футурологът доц. Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. И подчерта, че осъзнаването преминава през знанието, опитността, мъдростта, но и през емоционална интелигентност и емпатията. Тя коментира, че напоследък в обществото се поощрява..
Бюро “Творческа Европа” е финансовият инструмент на Европейската комисия, който подкрепя организации и професионалисти в областта на културния сектор . Бюрото има две направления - култура и медия . “Почти седем или осем са вече сферите, които подкрепя Бюро “Творческа Европа”-Култура. До момента имаме няколко активни програми . Една от..
Творчеството се използва в тесен смисъл на “ създаване на изкуство ”. Когато се спомене думата, хората си представят художници, писатели, музиканти . Когато аз говоря за творчество и творческо мислене, използвам думата като синоним на креативно и креативност . Това каза в предаването "Радиокафе" Виктор Минчев - копирайтър, създател на..
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН вече близо месец показва изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44 елемента на нематериално културно наследство. “В България от 2008 г. насам се изгражда тази национално..