Асоциация "Прозрачност без граници" (АПБГ) публикува резултатите от Индекса на местната система за почтеност за 2024 г., които подчертават 10-годишен напредък в прозрачността и отчетността на местното управление в България.
В началото на прилагане на показателя - през 2015 г., общият индекс е бил 3,14 точки, докато през 2024 г. достига 3,27 точки – индикатор за устойчиво укрепване на местните институции.
От АПБГ обясняват, че резултатите показват, че дигитализацията на административните услуги и публичността на регистрите значително са подобрили прозрачността. Ръстът на индексите на общинските администрации и кметовете се дължи на разширяване на електронните услуги, подобряване на комуникацията с бизнеса и гражданите и увеличаване на публичността на бюджетите и местните проекти.
Гражданските организации остават активен участник в процеса, като провеждат наблюдение върху институциите и насърчават въвеждането на добри практики. Въпреки това, прилагането на законите за прозрачност и защита на подателите на сигнали често е формално.
"Индексът на местната система за почтеност е инструмент за оценка, но и фактор за създаване на конкуренция между отделните общини, с цел подобряване на административния капацитет и включването на граждани в управлението. По-добрата прозрачност води до условия самите общини да стават по-атрактивни за инвестиции", подчерта в коментара си пред БНР-Радио София Калин Славов - изпълнителен директор на АПБГ.
Той посочи, че водещи общини са Бургас и Русе, следвани от София. Но "големите общини имат доста ресурси за администрация и ги поставя напред. Малките общини са под свръхнапрежение в рамките на администрацията.
"Индексът има и практическа стойност - трите ключови министерства - на финансите, на икономиката и МРРБ го имат предвид при разпределение на средства заради по-добрата прозрачност на разходите и ефективността от тях", каза още Славов.
Той обърна специално внимание на лесната обмяна на добри практики между общините, която води до много подобрения в управлението.
Пример за това е обсъждането на общинския бюджет, както и профилите на общинските съветници – информация по какви въпроси е активен всеки от тях, в какви комисии участва и т.н. Това е продуктивно и полезно за жителите на съответната община.
Чуйте разговора на Данаил Конов.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..