Дните по Коледа като че останаха най-семейните празници. На Бъдни вечер, независимо от своя ритъм на работа и живот, каквото и да диктува дигиталната трансформация, всеки иска и се събира с най-близките си, със семейството. Раждането на новото Слънце, на младия Бог Исус Христос е хубав повод да се съберем, да се срещнем около постната трапеза или на следващия ден – на Коледа, край елхата.
Това коментира пред БНР-Радио София гл. ас. д-р Иглика Мишкова – и.д. зам.-директор на Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.
Тя припомни отколешните традиционни изисквания за празничната трапеза – полагането ѝ върху слама на земята, както и нечетния брой постни ястия – подобаващо украсен хляб, сарми, пълнени чушки, боб, ошав, живо, лук и др. в зависимост от региона на България.
Всеки трябва да опита от всяко ястие, макар и по малко – за здраве и плодородие, посочи д-р Мишкова.
По думите ѝ, коледарите днес са най-често организирани от групи в читалища и можем да ги видим повече на сцена. В някои региони – включително и около София, се сформират коледарски чети, които след предварително записване посещават къщи в населеното място.
В някои градове – като Ямбол например, се провеждат фестивали, на които могат да се видят различни групи да представят различни обреди.
Начинът за пожелания може и да се е променил, но хората продължават да искат здраве, деца, щастие. Една от разликите е, че преди време хората наблягаха повече на личните контакти, докато сега дори и за пожеланията прибягват до готови дигитални форми на поздравления.
Най-драстично празнуването на Коледа у нас се променя след Освобождението в края на XIX век, когато се привнасят от Европа и обичаите за украсената елха, балове в двореца и подаръците за всички деца.
Чуйте разговора на Катя Василева.
Сава Вутов и Ангел Николов предлагат на необичайно за класика място необичайно за Северното полукълбо заглавие: "Пролетно тайнство през ноември". Ето и разказът им: "Първият път свирихме "Пролетно тайнство" през лятото в несебърското село Баня - имаше кино, музика, лекции, абсолютна творческа еклектика. Неща, далеч от ежедневието на хората - пейките..
Нина Караманова представя новия роман на Джон Гришам - " Вдовицата ". Излязъл в САЩ преди месец, вече е номер едно бестселър на "Ню Йорк Таймс". Това е 51-ият поред роман на Гришам, който става номер 1, а той самият е един от най-четените живи писатели в света, с над 400 милиона продадени книги и екранизации по тях с участието на Том Крус, Джулия Робъртс,..
Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..
Театрите ден и нощ - започваме с 13-та " Нощ на театрите " с гостуването на Мария Панайотова и Катерина Миланова:
Разкъсана облачност
Мъгла
Предимно облачно