Стремежът към поевтиняване е общ знаменател за много хранителни стоки и продукти, които през последните месеци и години видимо са влошили качеството си.
Това обикновено става там, където технологиите позволяват използването на евтини заместители.
Това коментира пред БНР-Радио София Богомил Николов от Асоциацията на активните потребители. И посочи като емблематичен пример сиренето, произвеждано с палмова мазнина.
Въпросът е дали обществото и институциите изпуснаха някои от секторите от погледа и контрола и защо.
Освен млечния сектор Николов посочи още, че слабо място може да се намери във всички бизнеси с преработване на храна, където се влагат много добавки, включително означени с "Е…" – консерванти и оцветители, които невинаги са безопасни за здравето при натрупване в организма.
"В ябълката няма да ги намерите. Нито в домата, откъснат от градината. Но по телевизията ще видите реклами точно на тези храни в шумящи пликчета. Не можем да наречем качествена храна такава, чиято рецепта е измислена в лаборатория. В сравнение с румънските, на българските фермерски пазари могат да се видят бутикови храни."
Регулациите обикновено са съобразени с интересите на големите производители. В европейските страни за малките производители съществуват изключения и облекчения. Често пъти некачествените продукти са устойчиви, защото хората ги купуват, въпреки по-ниското им качество. Важно е да правим разумен избор, но често пъти това е лукс, заради недостатъчното финансови средства, с които разполагат хората, коментира още Богомил Николов.
Чуйте разговора на Мария Илиева.
Лятната ваканция е за учениците, но не и за техните телефони. Взирането в екрана и скролването са още по-интензивни при младите хора. За съжаление, телефонът за много подрастващи се е превърнал в своеобразен лидер и ние, възрастните трябва да контролираме в някаква степен информацията, която детето приема с такова устройство - първо,..
В рамките на десет дни - от 10 до 20 юли, фестивалът за изкуство в града "Девет слона" ще предложи програма от събития от различни сфери на изкуството, всяко от които ще се вписва в сложния и противоречив пейзаж на съвременния град. Във второто издание фестивала е и продължението на един фантастичен разговор между жители и артисти, поети,..
Институтът по компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет стартира съвместна програма с Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект (CSAIL) към Масачузетския технологичен институт (MIT CSAIL). Началото беше поставено на официална церемония в София Тех Парк. MIT е №1 в света по..
АГ-отделението в пернишката МБАЛ "Рахила Ангелова" е пред затваряне заради липса на достатъчно кадри. Командированите от София акушерки този месец са в отпуск и не се знае дали ще се върнат. Директорът на болницата е подал оставка, но проблемът не може да реши който и да застане на този пост, коментира пред БНР-Радио София д-р Ивайло..
Cairos AI – българският инструмент, който превръща текстови команди в готови за използване 3D анимации чрез интегриращ разговорен AI, богат motion library и AI-синтез представи в ефирана Радио София Христо Велев , основател на компанията за визуални ефекти Bоttleship. Cairos.ai е уеб базирана платформа за автоматично анимиране на 3D аватари, като..
Поети, хора на словото - Ясен Атанасов, Димитър Кенаров, Иван Димитров, гостуваха в предаването “Радиокафе“ в разговор за поезията между кориците на антологията “София Поетики“, събирана в последните 20 години, откакто съществува и едноименния фестивал и ролята на изкуството като платформа за споделяне на социални и политически..
Какви са различните форми на страха? - проф. Амелия Личева изследва темата чрез поезия в новата си книгата "Крепости срещу страха". Книгата "Крепости срещу страха" е тематична, концептуална, опитва се да изследва различните форми на страх: личния, екзистенциалния, а също и страховете, породени от времето, в което живеем. Страхове, свързани с..
Ясно