"Хората искат да са сигурни от всякакви заплахи и искат да живеят добре“, посочи той.
Н. Пр. Мачей Шимански добави, че Полша ще работи върху укрепването на седем измерения на сигурността. Това са отбрана и сигурност; защита на хората и границите; устойчивост на външно вмешателство и дезинформация; гарантиране на сигурността и свободата на стопанската дейност; енергиен преход; конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство; здравна сигурност.
По отношение на информационната сигурност, той коментира, че често хората са наивни и успяват да повярват на пропагандата.
"В началото на руската агресия в Украйна, руската пропаганда пусна, че Полша иска да си вземе Западна Украйна, която преди Втората световна война е била в границите на Полша. В Полша никой не вярваше на това, но в други европейски държави имаше подозрения, че това може да е възможно“, каза Н. Пр. Мачей Шимански.
Според него, по отношение на икономическата сигурност Европейският съюз има нужда да работи и за повишаване на конкурентноспособността. В много насоки е необходима и промяна на мисленето, казва посланикът на Република Полша в България.
"Разбира се, за шест месеца няма да се справим с всички проблеми на Европа, но искаме да започнем. Искаме идеите да се съгласуват с хората. Всички идеи, решения и закони, които се въвеждат, могат да успеят, когато тръгнем с подкрепата на хората", посочи Н. Пр. Мачей Шимански.
Той изрази надежда по време на 6-месечното председателство на Полша на Съвета на ЕС, да успеят да заложат теми за по-дълго време.
Шимански говори и за комуникационната кампания в столичното метро, която комуникира успехи, свързани с членството на Полша в Европейския съюз.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..