С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто.
Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият бюджет.
Оплаквания от страна на хлебопроизводителите има и по отношение на поскъпването на тока, както и завишената цена на суровината, която отчете скок през лятото на изминалата година.
Срещу връщането на 20-процентовата ставка се обединиха производители и потребители, но прогнози за ново увеличение, с цел компенсация по-високите разходи за заплати и сметки, не липсват.
За промените в бранша ни разказва Нена, която е собственик на малък бизнес.
“Като производител ми е изключително неприятно да повишавам цените и да виждам, как на клиентите им е неприятно, че хлябът или други хлебни изделия са по-скъпи от предния ден. Предполагам, че това повишаване на цената е наложително, но се получава ефектът на доминото, когато се вдигне цената на една суровина, всичко по веригата започва да се повишава.“
Тя допълни, че свиване на производството се наблюдава в много малък мащаб, тъй като, ако един хляб се купува по-малко, друг се купува повече, в този смисъл производството се пренасочва. Не крие обаче, че все пак има отлив на клиенти.
“През изминалите дни най-съществено е увеличението при пшеничните хлябове – бял, типов, „Добруджа“, пълнозърнести пшенични“, посочи производителят.
Пред предизвикателство с инфлацията се изправят не само малки и големи производители, но и потребители от цялата страна.
За българската маса хлябът се оказва неизменна част, но поскъпването му със средно 50 стотинки до лев поставя под въпрос някои купувачи, за които увеличението на насъщния не е без значение. За някои от тях, обяснението за поскъпването е основателно, други казват просто „Ако мога, ще си позволявам...“ Трети са категорични, че поскъпването не допринася за подобряване на качеството, нито на техниката с която се работи.
Чуйте още в репортажа на Надежда Герова в звуковия файл.
Започва седмица, в която коментаторите са нови във "Форум", но не и на редовните слушатели и активни граждани. До 24 май новините в медиите и тенденциите в обществото ще анализират Адриана Диканчева и Никола Атанасов . Втора седмица "гореща" тема и повод за дискусии е Блокираният градски транспорт на София . Търсенето на решения...
София е най-опасното място за придвижване на деца и подрастващи в градска среда в Европа според ново международно проучване на Clean Cities . Столицата на България заема последното, 36-о място в класацията на избрани големи градове на континента, като получената от нея обща оценка е изключително скромна – около 27 пъти под средното за..
В Банкя стартира реализацията на проекта "Богини на водата“. Целта е да се предостави на младите хора платформа за изразяване на собствената им идентичност, талант, вълнения и емоции чрез изкуството, съобщиха от пресцентъра на район „Банкя“. Проектът се реализира от сдружение "Благ ден“ в партньорство с района, като основната идея е осмисляне..
19 май е Световен ден за дарителство на майчина кърма . С различни инициативи празникът бе отбелязан и от Банката за майчина кърма в София , която е единствена по рода си в България и една от малкото подобни структури на Балканския полуостров. Открита е на 1 юни 1989 година от Министерство на народното здраве. Тя събира, съхранява и обработва..
След Сакар, Костинброд и Провадия, от фондация "Биоразнообразие“ са се заели със задачата да проучат и възстановят съществуващи чешми на Витоша. Заедно с експертите от Природния парк, те вече са обиколили девет чешми в северната част на Витоша, около Златните мостове. Чешмите са в различно състояние – някои са с хубави фасади, но с разпадаща се суха..
Правителството ще осигури 15 милиона лева допълнително към субсидията на градския транспорт на София, съобщи премиерът Росен Желязков след среща със синдикални лидери, на която не е присъствал столичният кмет. Свидетели сме на решаване на проблем от хора, които участваха в създаването му, коментира кметът на София Васил Терзиев: "Какво..
Тенденцията при основните хранителни стоки на българския пазар в момента е спад в цените – това се отчита от 28 април насам. Но в сравнение с миналата пролет това намаление в цените се забави с 15 дни . Това коментира пред БНР-Радио София Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Ако има..