Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как производители и купувачи посрещат повишаването на цените на хляба?

Снимка: архив

С настъпването на новата 2025 година една от основните храни на българската трапеза - хлябът, отчете ръст в цената си между 20 и 30 на сто.
Като причина за ценовия скок се изтъква връщането на 20-те процента ДДС ставка, а според разчетите на Министерство на финансите става ясно, че завишаването на цената е с цел попълването на дупките в новият бюджет. 

Оплаквания от страна на хлебопроизводителите има и по отношение на поскъпването на тока, както и завишената цена на суровината, която отчете скок през лятото на изминалата година.

Срещу връщането на 20-процентовата ставка се обединиха производители и потребители, но прогнози за ново увеличение, с цел компенсация по-високите разходи за заплати и сметки, не липсват.

За промените в бранша ни разказва Нена, която е собственик на малък бизнес.

“Като производител ми е изключително неприятно да повишавам цените и да виждам, как на клиентите им е неприятно, че хлябът или други хлебни изделия са по-скъпи от предния ден. Предполагам, че това повишаване на цената е наложително, но се получава ефектът на доминото, когато се вдигне цената на една суровина, всичко по веригата започва да се повишава.“

Тя допълни, че свиване на производството се наблюдава в много малък мащаб, тъй като, ако един хляб се купува по-малко, друг се купува повече, в този смисъл производството се пренасочва. Не крие обаче, че все пак има отлив на клиенти.

“През изминалите дни най-съществено е увеличението при пшеничните хлябове – бял, типов, „Добруджа“, пълнозърнести пшенични“, посочи производителят.

Пред предизвикателство с инфлацията се изправят не само малки и големи производители, но и потребители от цялата страна. 

За българската маса хлябът се оказва неизменна част, но поскъпването му със средно 50 стотинки до лев поставя под въпрос някои купувачи, за които увеличението на насъщния не е без значение. За някои от тях, обяснението за поскъпването е основателно, други казват просто „Ако мога, ще си позволявам...“ Трети са категорични, че поскъпването не допринася за подобряване на качеството, нито на техниката с която се работи.

Чуйте още в репортажа на Надежда Герова в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Радиотеатърът, част 1

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 25.01.25 в 16:00

Софийски разкази - Историческите сгради на БНР

Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..

публикувано на 25.01.25 в 15:00
Сирак Скитник

Адресите на любовта - Сирак Скитник

В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга.  Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната  Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...

публикувано на 25.01.25 в 14:00
Никола Тулечки (вляво) с Даниел Ненчев

90 години БНР - ще ни вземе ли ИИ работата?

Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии?  Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..

публикувано на 25.01.25 в 12:03

90 години БНР - в 10-те отговора на Генералния директор Милен Митев

10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..

публикувано на 25.01.25 в 11:34

90 години БНР - музиката е полет

Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..

публикувано на 25.01.25 в 11:23

90 години БНР - гласовете с отношение

В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..

публикувано на 25.01.25 в 10:01