Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

2025 г. ще бъде Година на глаголицата в Националната библиотека

Д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”
Снимка: Христина Иванова

През 2025 г. се навършват 1170 години от създаването на глаголицата от светите братя Кирил и Методий. Именно затова, 2025 г. ще бъде Година на глаголицата в Националната библиотека.

Д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”, е особено свързана с темата за глаголицата. По нейна инициатива тази година ще бъде наречена Година на глаголицата, защото се отбелязват 1170 г. от създаването на глаголицата, въпреки че все още годината на създаването на глаголицата е спорна. Има обаче доказателство в текста “За Буквите” на Черноризец Храбър, че глаголицата е създадена в лето 6363-то от сътворението на света, което е 855 година.

Фактите са, че глаголицата е съставена през 855 г. в манастира Полихрон, Мала Азия от Методий и от Кирил, които я правят по поръчка. Трябва да се преведат службите, които са на латиница, за да може Великоморавия да не е толкова подвластна на немското кралство, което е в близост и първите богослужебни книги, изборното Евангелие, са преведени на глаголица.

През днешния ден от 12.00 до 14.00 часа Националната библиотека ще покаже Енинският ръкопис и Аргировият триод, които ще разкрият красотата на глаголическите букви.      

Ведната след това в зала „История на книгата“, ще се проведе първото от четирите планирани ателиета „Аз пиша на глаголица“. Целта е чрез тези ателиета да бъдат припомнени уникалните графеми на най-старата българска азбука и да се събуди отново интересът към нея.

“Изписването на глаголическите графеми е по-трудно, но е много интересно, защото те са съставени основно от три знака - кръст, кръг и триъгълник, т.е. кръстът - Христовия, кръгът - универсумът и триъгълника - Троичността. Търсени са тези свещени знаци, с които по-лесно папата би благословил глаголицата и той в един момент го прави.

Днес смятам да покажа не тези, които дойдат в ателието, че глаголическите букви имат и цифрова стойност. Нещо, което по-късно при Кирилицата отпада”, казва д-р Ивета Рашева, главен редактор на сп. “Библиотека”, която ще води ателиета „Аз пиша на глаголица“.

Има много неясноти, които провокират богатото въображение на хората и става повод за различни мистерии около глаголицата. Като това, че част от глаголицата е взаимствала изписването на буквите от арамейската азбука, че това е азбуката на траките, че руните са всъщност онази азбука, с която са си служили прабългарите.

Днешният ден е избран неслучайно - днес почитаме паметта на св. Евтимий Търновски, който прави през XIV век уникална реформа на българския език.

Още за глаголицата и кирилицата чуйте в разговора на Лили Големинова и  д-р Ивета Рашева в звуковия файл
По публикацията работи: Елица Елефтерова - Иванова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрей Николов в Художествената академия.

Софийски разкази - Андрей Николов

Днешният герой е скулпторът Андрей Николов, чиято "Червена къща" е незаменима част от културния живот на столицата ни: "С часове гледах ангелчето" - така Андрей Николов разказва пред Христо Бръзицов за първите си художествени впечатления от родната му Враца (става дума за малка скулптура в местната църква). 225 хиляди лв му струва дворното място,..

публикувано на 16.08.25 в 16:00
Н. Образописов

Историята оживява - Никола Образописов, четка първа и втора

Никола Образописов-Консулата е героят на малката ни поредица, с въвеждащи думи от Любомир Николов, уредник в Градския музей на Самоков: "Запазени са и артефакти от другите дейности на Никола Образописов, като счетниците. По поръчка на самоковското градско управление рисува три платна за Пловдивското изложение. От това време са запазени и първите му..

публикувано на 16.08.25 в 15:00
Гюрга Пинджурова

Адресите на любовта - Гюрга Пинджурова

Гюрга Пинджурова отказва кариера в европейските оперни театри, за да стане даскалица в Трънско и да изминава по 30 км на кон до затънтеното село, където преподава. Причината? Любов, естествено. Защото докато взима петте години за три, за да завърши със златен медал консерваторията в Прага, певицата с красивия контраалт не е забравила усмивката на..

публикувано на 16.08.25 в 14:00
Темз Арабаджиева

Кураторство, ориентиране, пространство за идеи и дебат

Ролята на книжните клубове за четящите и издателския бизнес – Темз Арабаджиева от „С книги под завивките“: "Книгите могат да бъдат поле на разпалени диспути. Книжните клубове са някогашните социални мрежи. Историята им е част от развитието на цивилизацията. Били са стожери на интелектуалците. Дикенс, Т.С.Елиът, Вирджиния Уулф са били техни членове..

публикувано на 16.08.25 в 11:56
Катерина Иванова

Когато дискомфортът стига до непоносима болка

Поне 200 ученички от 5 училища в София ще получат обучение, свързано с менструалното здраве. Проектът се нарича "EndoGirl" и е плод на съвместната работа на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" и Фондация "Бикоуз". Слушаме Катерина Иванова - един от основателите на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве" : "Аз самата съм пациент с..

публикувано на 16.08.25 в 11:00

Не само джаз

Пернишката крепост става домакин на третото издание фестивала "KraKra Jazz" , който събира на една сцена на 15.08 и 16.08 български и чуждестранни изпълнители. Входът е свободен и за двете концертни вечери, като вратите отварят в 19:30 ч. Сред акцентите тази година са британската група Stereo MC's, култовите Fun Lovin' Criminals от САЩ и..

публикувано на 16.08.25 в 10:30

Ще изпращаме слънцето с електронна музика

10 години „Проект Бузлуджа”: А Story to Share: на 15 – 17 август ни очакват богата културна програма, впечатляващо 3D мапинг шоу, красива природа и добро настроение пред самия монумент с вход свободен. Подробности от арх.Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“: "Свирили сме там и през 2023, хората са приветливи, фестивалът се развива. Тази..

публикувано на 16.08.25 в 10:00