Изложбата "Double-Double“ е втората от поредица, която ни запознава с артистичните двойки от българското съвременно изкуство. В предаването „Радиокафе“ гостуваха кураторът Ивайло Христов и творците Калина Димитрова, Петя Денева и Златин Орлов.
Какво се крие зад идеята за поредицата изложби на артистични двойки разказа кураторът на изложбата Ивайло Христов.
"Чисто формално, когато подготвяхме програмата ни за зимния сезон, за мен и съпругата ми, с която дълги години живеем и работим заедно, беше много интересно да разберем как се случва този творчески, артистичен процес при други известни наши колеги, които по един или друг начин са свързани не само в изкуството, но и в живота. За начало поканихме пет двойки, след това темата стана интересна и решихме да продължим. В българското изкуство имаме много значими и със сериозно присъствие артисти, с експозициите правим кратък обзор, или акцент, върху някои от двойките“, посочи той.
Втората изложба от поредицата, наречена "Double-Double" се открива на 5 февруари, с участието на пет нови артистични тандема.
"Още когато подготвяхме първото издание при дискусията с първите артисти възникна въпрос към нас - дали изложбата е целенасочена и защо участват като двойки само мъже и жени. Албена Баева и Рене Бекман бяха първите, които поставиха въпроса. В процес на развитие, решихме да направим второ издание.
Живеем в съвременен свят и е важно изкуството, което артистите създават да носи своето послание, а по-малко важно е тяхното житейско съжителство", допълни Ивайло Христов.
Във второто издание участват Красимир Терзиев и Калина Димитрова, Зара Александрова и Зоран Георгиев със своя творба от Берлин, Ангелика Радева и Златин Орлов, Спартак Йорданов и Ралица Тонева, които участват с видео проект и Петя Денева и Теодора Дончева, които участват със съвместна интересна творба – живописен диптих.

"Участниците имаха пълна свобода в избора на творбата или общо произведение, с които да участват. За нас това беше много важно, освен акцента върху творческите двойки и по-различния творчески процес при тях, от този на другите художници, с това, че те обсъждат заедно, творят, влияят си един на друг", поясни кураторът.
Художниците Калина Димитрова и Красимир Терзиев разказаха, че участват със свои работи, които показват не за първи пат пред публика, но много добре илюстрират вижданията им в света на изкуството.
Красимир Терзиев представя в работата си производно на двуизмерна фотография, която в съчетание с техниката фотограметрия, създава един 3D модел на въображаем свят, като цялата тематика съвпадна с периода на пандемията. Фотограметрията представлява фотографска техника, която заснема един обект, така че да го обиколи триизмерно от всички страни, след което снимките се обработват на компютър, с определен софтуер, който прави обекта триизмерен, обясни Калина Димитрова.
Тази фотографска техника се използва за заснемането на археологични разкопки.
Илюстрациите на автора представят дома, в който живеем, който в онзи период трябваше да бъде "Нашит дом, нашата крепост" и по някакъв начин трябваше да постави една сигурност и котва в онова време, разказа художничката. Онова, което я е вдъхновило да представи в нейните творби, е нежната и прекрасна поезия на Александър Габровски.
"Той ме впечатли с това как чрез словото преобръща света. Стихотворението, върху което работих, разказваше за звезди, които “падат в небето“ (не на земята), бяха също много нетрадиционни – желатин, който обработих и направих във форма за показване, след което се оказа, че той прилича на много други материи. Поставени едни до други нещата на Красимир и моите започнаха да звучат много близко и много еднакво, като един или събиращ се, или разпадащ се свят.
В разговора на Лили Големинова ще разберете какво са подготвили останалите участници от двойките в предстоящата изложба, която ще може да се види от 5 февруари в Hostgallery.

Първите софийски театрални постановки се правят в сградата, където е и Народното събрание. Тя изгаря в 1882. В миналото предаване стана дума за друг дъсчен театър наблизо - този на японица Камчик. На това място се създава друг дъсчен театър, "Основа", след събарянето на този на Камчик. В началото на 20 в. на същото място започва строежа на сегашния..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: Самоковският художник прави офорти със старата сграда на Света София - особеностите според Любомир Николов: "Не са много гравюрите от неговата неща,..
Жените в живота на Георги Парцалев Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев се е влюбвал и в жени. В гимназията изпращал до дома, носел чантата и получил първа целувка от съученичката си Роза, но баща му попарил надеждите за взаимност с думите „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не..
Playing Narratives е 7-месечна програма за млади таланти в сферата на видео игрите. Готов ли си да превърнеш страстта си към игрите в кариера? Подробностите с Иван Попов, част от екипа на Гудгейм (инициатива, явление): "Всяка година подкрепяме кауза, свързана с образование. Обединяваме гейм енергията и я насочваме към смислени проекти на..
„Вещерът: Кръстопътят на гарваните“. Историята на „Вещерът“ вече се превърна в истинска сензация – първо с книгите на Анджей Сапковски, после с култовите игри The Witcher, а накрая и с успешния сериал на Netflix. С нас по този повод е Антон Биров от влога "С книги под завивките": "Вечерът се изправя срещу цялата концепция за необходимото чудовище...
Столична библиотека отпразнува своя 97-ми рожден ден . Една от най-старите културни институции на София е създадена на 24 октомври през 1928 г. Днес Библиотеката на София се гордее с близо 109 хиляди читатели, фонд от 1 милион книги, 4 модерни филиала и диблиобус, най-големият в страната детски център, дигитална тийн лаборатория, литературен музеен..
В неделя, 26 октомври, преминаваме към зимното часово време. В 04.00 часа сутринта стрелките трябва да се преместят с час назад . През март 2019 г. Европейският парламент гласува за отпадането на сезонната смяна на часа. Държавите членки решават дали преминат изцяло на лятно или зимно часово време.