Тревожността като симптом на модерния свят

публикувано на 25.02.25 в 17:25

Психологът Екатерина Цанова

Снимка: Личен архив

Разговор с психолога Екатерина Цанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Функцията на нашия мозък е да ни запази възможно най-дълго време живи. В този смисъл тревожността е една естествена защитна реакция към околната среда и промените, които се случват. Когато обаче тревожността придобие патологични размери, това вече може да влоши качеството ни на живот.

“Тревожността е усещане за безпокойство, за напрегнатост. Вътрешно усещане, че нещо лошо ще се случи. В този контекст е важно да направим разлика между страх и тревожност, тъй като страхът е насочен към конкретен обект, т.е. страхът е насочен навън, докато тревожността е насочена навътре. Тя е насочена към нещо не докрай ясно, нещо неопределено”, казва психологът Екатерина Цанова.

По думите ѝ, има различни начини на проявление на тревожността, като симптомите могат да бъдат на физическо, психологическо и поведенческо ниво.

На физическо ниво симптомите на тревожността най-често са свързани със сърцебиене, усещане за тежест в гърдите, стомашни оплаквания, чести главоболия, мускулни спазми. Могат да бъдат от най-различен характер, в зависимост от личността.

На поведенческо ниво, тревожността започва да ограничава човек да прави нещата, които иска, започва да го сковава и човек започва да избягва определени ситуации, което рязко влошава качеството му на живот.

“От психологичен аспект, тревожността се появява много често под формата на опасения, безпокойство и излишни мисли, които черпят от ценната енергия на човек и в крайни аспекти може да бъде под формата на страх от смъртта и страх от полудяване”, казва още психоложката.

Много хора получават и паник атаки. “При паник атаките се достига точно този пик на тревожност. Покачените нива на тревожност са по-скоро плуващи, нещо неидентифицирано, едно вътрешно напрежение. Докато при паник атаките то ескалира до появата на много силни физиологични симптоми, силна физиологична възбуда и при паническата атака се наблюдава симптом на дереализация и деперсонализация”, обяснява тя.