Възпоменателен знак в памет на Вера Ганчева ще бъде открит пред дома ѝ

Възпоменателен знак в памет на проф. Вера Ганчева ще бъде открит на 28.април, пред дома на изтъкнатата наша преводачка и университетски преподавател, на столичната ул. "Оборище" 1.

Проф. Вера Ганчева е литературен изследовател, критик, есеист, преводач, университетски преподавател, издател и дарител на фонда. С поставянето на паметна плоча пред дома ѝ НДФ “13 века България“ не само отбелязва 82 години от рождението на интелектуалката, за която културата на България бе мисията на живота, но и отдава заслужена почит към личността ѝ, отбелязват от фонда.

• Тя е автор на шест книги с есеистика и литературна критика. В продължение на повече от четири десетилетия издава, превежда и интерпретира жалонни произведения на норвежката литература, включително творби на Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, Сигрид Унсет, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Огуст Стриндберг, Улаф Х. Хауге, Астрид Линдгрен, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, ЛаршГюстафсон, П. У. Енквист.
  Неин е първият превод на „Пипи Дългото чорапче" през 1968 ги самата Астрид Линдгрен е била впечатлена от първото българско издание на своята книга.

Бисера Йосифова -  изпълнителен директор на Национален дарителски фонд "13 века България", разказа повече в предаването “Радиокафе“.

Тя уточни, че идеята се заражда по време на предходното ръководство на НДФ “13 века България“, по простата причина, че проф. Вера Ганчева е един от най-големите дарители на фонда.

“Ще започна с обяснението защо чак сега, пет години след кончината ѝ става това. Не успяхме да почетем и нейната 80-годишнина през 2023 година. Този възпоменателен знак е най-малкото, което може да се направи от хората, които все още мислят за културата и имат памет.

Тук не става въпрос за пари. Много отдавна, преди повече от  5 години се започна тази офанзива от наша страна - всичко е платено от Фонда и проекта на паметната плоча, която ще бъде сложена и открита на 28 април, понеделник, но чисто административно, много бавно текат нещата в Общинския съвет на Столичната община“, отбеляза Бисера Йосифова.

Тя подчерта приноса на Вера Ганчева за навлизането на скандинавската литература у нас, в преводите ѝ от нейната ранна младост.

“Както и с превода на "Пипи дългото чорапче“ и "Братята с лъвски сърца" на Линдгрен, тя даде на българските деца и на техните родители достъп до тази литература - колкото детска, толкова и не само, връщайки към детството родителите, даде възможност към този изключителен литературен свят на детството, по своему скандинавски, самата тя поразена от злочеста съдба бе изгубила възможността, бе изгубила своето дете“, каза още Йосифова.

На церемонията по откриването на паметния знак са поканени широк диапазон културни деятели, представители на катедра “Скандинавистика“ към Софийския университет “Св. Климент Охридски“, от Съюза на преводачите, столичният кмет Васил Терзиев, представители на Министерството на културата и други.

Още за личността и приноса на проф. Вера Ганчева за българката литература и култура чуйте в  разговора на Гергана Пейкова.

• Вера Ганчева (23 февруари 1943 - 10 юни 2020) е родена в София, в семейството на културния и политически деятел Лалю Ганчев, дългогодишен посланик на България в Швеция, и журналистката Надя Ганчева - създателка на списание „Лада“. Според последната ѝ воля апартаментът ѝ става собственост на Кралската шведска академия на науките, която отказва да го получи. Съгласно волята на Вера Ганчева жестът ѝ е пренасочен към Националния дарителски фонд „13 века България“.
  През 1965 г. Вера Ганчева завършва „Славянска филология" в СУ „Св. Климент Охридски", а през 1968 г. – „История на скандинавските литератури“ в Стокхолмския университет. От 1966 до 1976 г. тя работи в БТА, където последователно е репортер в „Международна информация", редактор, заместник-главен редактор и главен редактор на седмичното списание за литература, изкуство и култура ЛИК.