Виргиния Захариева издаде нова стихосбирка “Пръски”

публикувано на 25.04.25 в 16:11

Поетесата и психотерапевт Виргиния Захариева

Снимка: Даниел Ненчев

Целият разговор с Виргиния Захариева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Виргиния Захариева издаде нов сборник с поезия “Пръски”. Премиерата на новата стихосбирка ще бъде на 29 април в София, до градинката срещу Царския дворец.

“Тези стихове са писани само през лятото, когато се опитвам да вляза в себе си и да забравя всичките си личности в града, отговорности и каквото и да е. Тогава тази природа влиза в едно по-празно място и като че ли се намества по-добре, има място за нея”, казва Виргиния Захариева, която е и психотерапевт, и поетеса.

По думите ѝ, в тази книга морето е Другият, а човек може да има “ново сърце”. “От начина, по който човек се отнася към себе си и към света. В един момент, ако можеш да се преместиш вътре в себе си и да гледаш света от различно място, с ново намерение, и сърцето ти започва да тупти различно”, казва тя.

Това дори съществува като техника в психотерапията, обяснява тя и допълва, че дишането през сърцето събужда емпатията. Това е органът за емпатията. “Понякога гледайте децата си така, понякога гледайте врага си така”, светва поетесата.“Човек може това някой път да го направи това и със себе си - да си затвориш очите, да дишаш от сърцето и да си спомниш, че се обичаш. Това е хубава заземяваща техника”, допълва тя.

Заради съмненията си в това, което прави, Виргиния Захариева чака три години, преди да издаде книгата. “Все нещо не достигаше”. Освен това книгата е била и по-дебела с 40 страници, които обаче са посветени на смъртта. “Бях ужасно разкрачена между тази жизненост в първата част и езикът, който търсех, за да говоря за смъртта”.

Втората част също чака да се превърне в книга, но ще полог за друг, по-тежък текст за загубата и смъртта. Поетесата тъгува по дискретната и фина женственост, по любезността, приветливостта. Това е така, защото жените са се разбързали ужасно много, а това пък води до самота.

“Слава Богу, че има природа и че има хора, които са запазили този цикъл на бавно-бързо, когато трябва”, казва тя.

Чуйте целия разговор на Даниел Ненчев, както и някои от стиховете в стихосбирката, в звуковия файл.

По публикацията работи: Елица Елефтерова-Иванова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!