Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да намерим времето на нашата свобода

2
Елисавета Станчева
Снимка: радио София

Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса.
Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия „На ръба“ на 20 май отвежда в света на новата пиеса на композитора Петър Керкелов – творба, вдъхновена от мита за Сизиф, образа на Слепия гъдулар и концепциите за звук и цвят на Василий Кандински:

"Сега съм продуцент, досега не съм била в такава роля. Нито съм написала произведението, нито ще водя дискусията. Бях поканена да изнеса доклад на академичните четения в Академията и понеже подраних, се впечатлих от Петър Керкелов, който съумя да разкаже по изключителен начин за произведение, което е написал и поисках да имаме нещо общо творчески. После чух произведение на Керкелов на фестивала "Неотъпкана пътека" в Ковачевица и там се посближихме.

Петър говори често за Сизиф, Икар, Слепия гъдулар. Но Камю гледа на историята на Сизиф по различен начин - за него Сизиф има момент на свобода, когато камъкът се търкаля надолу. Тогава трябва да намерим времето на нашата свобода. Ако някой може да напише песента, която си е припявал Сизиф, това е Керкелов. В този момент ми се иска хората да си помислят за камъка на ръба. Произведението "Изгубените песни на Сизиф" се пише - то е за пиано, виолончело и електроника. Премиерата ще е на 13 септември в подпокривното пространство на Мелницата в Балчик, възстановена по много хубав начин. Композиторът го нарича "балет от форми" - ще има и визуална инсталация на Петко Танчев. Изпълнителите са Венета Нейнска, пиано и Стефан Хаджиев, виолончело, заедно с електроника, с която ще борави композиторът. "

Защо трябва да я има дискусията и как трябва да се подготви публиката за съвременната композиторска музика - в звуковия файл. "За да видиш и за да чуеш - трябва и да знаеш".

По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Три тенора…и още нещо с Михаил Михайлов и Юрий Николов

Три тенора…и още нещо: "непрекъснато си помагаме и предизвикваме!"

Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...

публикувано на 18.05.25 в 11:07

Като засвири оркестър в града, значи идва празник

Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..

публикувано на 18.05.25 в 10:21

Софийски разкази - арх. Пенчо Койчев и Съдебната палата

Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век?  Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..

публикувано на 17.05.25 в 16:00
Йерусалим днес

Историята оживява - Хаджиите от Банско, част първа

Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..

публикувано на 17.05.25 в 15:00
С Васил Попов

Като чуя прочита, сънувам кошмари със собствената си история

Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..

публикувано на 17.05.25 в 14:28
Със Захари Нанков

Не сме високото изкуство, но може да се задълбае

Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..

публикувано на 17.05.25 в 14:15
Мария Пулиева

Адресите на любовта - Найден Геров и Мария Пулиева

Сигурна съм, че всички са чували името на Найден Геров: възрожденец, писател, езиковед и фолклорист. Делото на неговия живот е „Речник на българския език“. А жената на неговия живот е Мария, също от сой. Потомка на рода Пулиеви и Евлоги и Христо Георгиеви, сродена с даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Т я също блести със собствена светлина..

публикувано на 17.05.25 в 14:00