Спомен за Невена Коканова

На днешната дата - 3 юни, се навършват 25 години от кончината на голямата българска  актриса Невена Коканова, определяна от много експерти и зрители като Първата дама на българското кино.

Всички, които помнят ролите ѝ, са наясно, че нейният талант блестеше не само на големия и малкия екран, а остави ярка следа на театралната сцена, откъдето започва нейният професионален път.

Родена на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийската аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония. Малко след идването на новата власт през 1947 година той е арестуван и пратен като политически затворник в Белене. Всички близки около Ненвена Коканова споделят, че тя е един изключително фин и раним човек, чужд на злословията и интригите. Една истинска аристократка на духа, с голямо и отворено към хората сърце.

Невена Коканова започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957-ма в Ямболския драматичен театър, без да има специално актьорско образование. Театърът днес носи нейното име, организират се и театрални празници, посветени на личността ѝ.

На големия екран, актрисата изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-ярките и емблематични женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век.

Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма “Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа “Тютюн“ (1962) с режисьор Никола Корабов, тя е Жана от “Инспекторът и нощта“ (1963) с режисьор Рангел Вълчанов, Лиза от “Крадецът на праскови“ (1964) с режисьор Въло Радев, Ана от “Карамбол“ (1966) режисьор . Любомир Шарланджиев, Неда от “Отклонение“ (1967) режисьор. Гриша Островски), Герда от "С дъх на бадеми" (1967) (режисьор. Любомир Шарланджиев, Тинка от “Момчето си отива“ (1972) (режисьор. Людмил Кирков, учителката в “Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „“Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. играе във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани "Галилео Галилей".

Блага Димитрова написва романа си "Отклонение", заснет през 1967 г., специално за нея.

Съпруг на Невена Коканова е известният български режисьор Любомир Шарланджиев, с когото тя снима някои от най-известните си филми.

Тя си отива от този свят на 3.06.2000 г., на 61 години.

В запис от Златния фонд на БНР от 31.03.1993 г. Невена Коканова размишлява върху въпросите, дали е осъзнавала призванието и шанса, който е имала в началото на своята кариера в театъра и киното? Кое ѝ липсва повече от двете изкуства: киното или театъра, какво е отношението ѝ към публиката, как се отнася към приятелствата и партньорствата, как приема завистта, която е усещала? Чуйте.

Невена Коканова си спомня първите стъпки в киното, говори за вдъхновението, което ѝ носи 24 май, за учителите в професията, за ролята на Лиза във филма "Крадецът на праскови", трудностите по време на снимачния процес, оценката на автора на творбата Емилиян Станев и на публиката за екранизацията. Подчертава силната си връзка със своите героини в този и още един от нейните емблематични филми - "Момчето си отива". Споделя мисли за влиянието на българското кино върху публиката.
Запис от от фонда на БНР, 10.01.1983 г.