По данни на НСИ към 31 декември 2024 г. в България живеят 1 103 110 деца. Публикацията обхваща широк спектър от теми – от раждаемост, смъртност и здравеопазване до достъпа до образование, социално включване, условия на живот и културни дейности. Представени са и данни за децата, водени на отчет в детските педагогически стаи, както и за доходите и разходите на домакинствата с деца.
“Много е важно, а не се обръща внимание точно на данните и на тази информация, която може да бъде доказана. УНИЦЕФ работи в България вече близо 20 години и постоянно следи ситуацията - какви са нуждите на децата, какви права са нарушени и също така кои политики реално помагат и подобряват ситуацията и какви са факторите, които влияят на децата”, казва Елена Атанасова от УНИЦЕФ. 
Тя обясни, че НСИ проследява данни през годините и това, което е ценно, е че може да очертае тенденции, освен това е много важно и сравнението с други държави в ЕС, защото се вижда къде сме ние и къде трябва да се инвестира, за да се подобрят нещата.
Сред положителните тенденции се откроява устойчивият спад в детската смъртност – от 7.6‰ през 2014 г. до 4.5‰ през 2024 г. Също така нивото на обхват на имунизациите се е увеличило след 2022 година, като вече над 90% от децата получават задължителните ваксини.
Въпреки това предизвикателствата пред детското благосъстояние в България остават сериозни. През последните пет години почти няма промяна в броя на децата, водени на отчет в детските педагогически стаи – от 8899 през 2020 г. до 8430 през 2024 г.
Особено тревожна е и липсата на качествена комуникация между родители и юноши. Само 64% от децата в България заявяват, че разговарят с родителите си поне веднъж седмично – един от най- ниските дялове сред държавите, включени в изследването. За
сравнение, в Ирландия този дял е 91%, а в Португалия – 90%. Данните показват ясна връзка между редовното общуване с родителите и общата удовлетвореност на децата от живота.
Още за изследването чуйте в разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.
В понеделник, гост в предаването "Форум“ е Николай Попов – бащата на 12-годишната Сияна, която загина при жестока катастрофа в една от многото черни пътни точки на България. Николай Попов приема за своя кауза битката с войната по пътищата, огласява всяко решение или липса на такова, което засяга регулацията на движението. Ясно назовава и..
От Института по социални дейности и практики излязоха с пет конкретни препоръки към родителите на деца, жертви на престъпление. Експертите от Института са категорични, че първите реакции на възрастните около детето са решаващи - те могат да помогнат за възстановяването му или да задълбочат травмата. "Първото, което родителите трябва да..
Проектът Green Digital Hub for Startups and Social Enterprises (GreenDigiHub ) е създаден специално за млади предприемачи и финансиран по програма Еразъм+. С автора на проекта Вадим Рошманов разговаряме за предприемачество, технологии и устойчиво развитие. Как се създава устойчив стартъп в ерата на изкуствения интелект – въпрос на..
В български превод излезе "Справихме се, хлапе" - мемоарната книга на двукратния носител на "Оскар" и редица други престижни награди в киното - сър Антъни Хопкинс. “Той е един от по-интелигентните представители на актьорската гилдия във Великобритания. Играл е с хора като Юън Маккелън, Маги Смит, Лорънс Оливие”, казва редакторът Явор Въжаров-Або..
Бетон вместо гори, строежи в заливаеми зони и закъсняла превенция. През последните години почти всеки порой става бедствие. Климатът прави валежите по-интензивни, но щетите и жертвите са видимо плод на човешки решения. От друга страна – повече от 200 населени места у нас са на воден режим, като най-тежка е ситуацията в Ловеч, Плевен и Шумен...
Кампанията за създаване на дом и пространство за музикални и творчески занимания с деца и възрастни ще бъде финализирана с благотворителен концерт, който ще се проведе на 18 ноември. За мисията, посланията и участниците в събитието е разговорът с младия музикант, автор на инициативата, композитор и преподавател Константин Кучев, една..
Продължават случаите на агресия и насилие спрямо медицински специалисти в България. Последният е отпреди няколко дни, при който фелдшер от Спешния център в с. Краводер беше нападнат от близки на пациент. От Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите апелират институциите да вземат мерки. "Причините за тази агресия, според нас, е в..