С ново издание на "Малкият принц" отбелязваме 81 г. от гибелта на Екзюпери

Мъдрост и елегантна житейска философия оставя френският писател Антоан дьо Сент-Екзюпери между страниците на своята велика повест "Малкият принц". През 2017 година тя беше обявена за най-превежданата книга в света - на около 300 езика, има адаптации за кино, театър, опера.

Най-добре познатият превод на творбата на български език е дело на Константин Константинов. Той го прави в средата на 60-те години на миналия век с доста размах за времето си, разкри Преслав Ганев.

"През годините този превод си остава нещо като запазена марка за "Малкият принц" на български. Има някои неща в него много характерни и толкова „набити“ в ума на българския читател, че ако се направи опит да се измени, произведението би звучало неестествено, посочи той.

В първото издание на книгата на български, предговорът е написан от самия Константин Константинов. Той разказва накратко за Екзюпери, който по онова време не е познат в България. Преводачът споделя как при всяко посещение на неговия приятел Николай Лилиев, той разгръщал изданието с думите: "Всеки път, когато видя тази книга, мога да я прочета от началото до края".

Ганев подчерта, че книгата притежава притегателна сила с това, че откъдето и да я подхванеш, виждаш висококачествена литература, разглеждаща теми, които всякога ще вълнуват и ще са важни за човека – самотата, смъртта, приятелството, написани с хуманност в тематиката и философски разказ. Прелюбопитен е и жанрът на книгата, с отличаваща се краткост на главите, оприличавани на притчи. На "Малкият принц" може да се гледа като на Библията, четена на обратно", казва в своя теза доц. Георги Лозанов. Други експерти твърдят, че жанрът на книгата няма аналог в световната литература. Определян е като поетично-философска повест.

Автобиография или предсмъртно писмо на Екзюпери представлява тази книга? Тя излиза през 1943 година, а мистериозното изчезване  на самолета на Екзюпери над Средиземно море е  на 31 юли 1944 - година по-късно.

Книгата е посочена за любима от българските зрители в кампанията "Голямото четене" на БНТ през 2009 година. В класацията тя заема пето място след българските романи  “Под игото“, “Време разделно“ “Тютюн“ и “Железният светилник“ - показателно, че българските читатели не смятат "Малкият принц" за детска приказка, а за една космополитна книга без възраст, каква то е.

Подробности за двете издания на "Малкия принц“  у нас - по-луксозното от 2023 г. и най-новото – на по-малко от месец, чуйте в разговора на Гергана Пейкова с Преслав Ганев.