Чували ли сте за масло от орехи? А опитвали ли сте? 

Допреди сто -сто и петдесет години, така нареченият "шарлан" от орехи е бил достъпно и популярно  масло, което се е използвало буквално във всяко домакинство. А в Казанлъшко и по-специално в село Енина, производството на шарлан от орехи е било и семеен бизнес. 

Работилницата, в която се произвеждало то, се нарича "яхна" или "яхнаджийница". И благодарение на Исторически музей "Искра" в Казанлък, в старата част на града - Тюлбето, гостите и жителите на Казанлък могат да се върнат назад във времето и да видят как се е произвеждало маслото от орехи. 

Технологията не е била много проста - минавала е през четири етапа. Първото, разбира се, са орехови ядки, първо качество. Те се изпичали в пещ и след това се стривали фино на брашно с воденични камъни. За задвижването им се ползвала животинска впряга - магарета или кон. Любопитното е, че за да не се завърти свят на животното, се слагала качулка на очите му. След като брашното  от орехи станело готово, се подгрявал казанът.  В него се варяла сместа от вода с орехово брашно, до сгъстяването й. Получената смес се насипвала във вълнени чували, а те се пресовали. И в резултат на пресоването, изтичало маслото от орехи. А останалата смес се превръщала във вкусен орехов тахан. 

Цялата тази дейност била енергоемка, започвала от октомври - ноември. Полученото масло се съхранявало в специални делви, вкопани в земята, за да се запазят качествата му. А в Казанлъшкия край производителите държели на качеството - заради това ореховият шарлан си пробил път до големите градски пазари, дори преминал границата на България. 

Какво превърнало този вид поминък в музеен експонат? Както и други любопитни подробности можете да чуете в интервюто с Момчил Маринов, директор на Исторически музей "Искра" в Града на розите.