С тържествени богослужения православната църква чества един големите християнски празници - Успение на св. Богородица, наричан още голяма Богородица. Празникът е в прослава на чудния начин, по който Божията майка завършва земния си живот.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния си живот и отива при сина си. Нейната смърт била лека и блажена и приличала на заспиване, оттук идва и изразът „успение“- заспиване. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта й остава празна, намерена е само  погребалната ѝ плащеница.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На този ден не се работи както у дома, така и на полето.

На Голяма Богородица отбелязват патронния си празник много храмове и манастири в цялата страна.

Имен ден празнуват над 180 хиляди българи. Сред тях 103 хил. носят най-разпространеното женско име у нас - Мария. Само в община Стара Загора на този ден празнуват над 7 000 дами. 

На 15 август  се правят родови срещи, събори, раздава се за здраве. Част от традиционните ястия на трапезата са пита, варено жито, диня и грозде. Вярващите оставят в църквата дарове, но откога датират разказите за чудното възнасяне на Пресвета Богородица пред Мила Маринова разказа отец Борис от храм "Свето Въведение Богородично" в Стара Загора.