Любопитната история на градските хали в Стара Загора

публикувано на 01.02.24 в 11:00

На 4 февруари 1934 година в Стара Загора са открити новопостроените градски хали.

Старозагорският митрополит Павел пише за този ден в дневника си:"…В неделя, 4-ти (февруари, 1934 г.) по моя покана митр. Стефан (Софийски митрополит) и еп. Борис служиха литургия в „Св. Богородица“… След отпуст отидохме в новите градски хали (покрит пазар), гдето аз извърших водосвет на откриването им. Натискът беше толкова голям, че аз не можах да обгърна с поглед вътрешността на сградата."

В публикации на местната преса се твърди, че халите ще бъдат готови през 1933 година, но различни обстоятелства, най-вече финансови, бавят процеса за откриването на покрития пазар.

Сградата днес е един от символите на града. От 1989 година е в списъка на паметниците на културата с местно значение.

В предаването "Репортер" краеведът Снежана Маринова разказа предисторията и любопитните факти свързани със строителството на градските хали в Стара Загора.

Със Снежана Маринова за строителството на градските хали разговаря Мила Маринова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В началото на 1929 година е определено мястото за строеж, в централната част на града, в непосредствена близост до градската градина, източно от сградата на тогавашната община. Година по-късно общинското ръководство обявява конкурс за идейни проекти. Първа премия е присъдена на проекта с името „Верея“ на архитектите Елена Варакаджиева-Скордева, Георги Скордев и Петко Цветков. Строителството започва през май 1932 година.

По страниците на местния печат е отразена „сагата“ по събиране на средства за строителството. Кметът на града нееднократно моли правителството да отпусне допълнителни субсидии и кредити. Застроената площ от 1450 кв. метра струва на местната власт 5 милиона и 600 хиляди лева. Сградата е на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище. Фасадите са украсени с ренесансови елементи. Вътрешното пространство е разделено на няколко помещения. В североизточния ъгъл е издигната 25 метрова кула. Освен интересен декоративен елемент тя служи и за резервен водоизточник, тъй като в нея е монтирана голяма щерна за вода. На последния етаж е предвидено да се поставят часовници от юг и изток, но тази идея не се осъществява. От площадката на последния етаж се открива панорамен изглед към града. За времето си това е най-високата точка, от която човек може да наблюдава града във всички посоки.

През годините назад сградата претърпява няколко реконструкции. Те нарушават автентичността на вътрешното пространство: през 1939 г., през 1955 г., през 1983 г. и през 1999 година, когато халите се превръщат в просторна и слънчева Художествена галерия.