На днешния 17 април се навършват точно 80 години от най-жестоката бомбардировка над София по време на Втората Световна война.  На 17 април 1944 година,  по обед,  350 американски бомбардировачи, придружавани от изтребители „Тъндорболт“ и „Мустанг“, които много приличали  на „Месершмит“, използвани тогава от нашата авиация, хвърлят  над София  2500 бомби и  експлодиращи предмети.  

Разрушени са 749 сгради, 128 души загиват, а 21 човека са ранени.  В българската история  датата остава като „Черния Великден“. И като най-черният ден за българската авиация, която губи шестима пилоти.  

Един от тях е  старозагорецът Веселин Рачев –блестящ авиатор,  увличащ се по поезията,  сам той пишещ стихове, четени в ефира на Радио Стара Загора, разказва Райна Антонова, главен уредник отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей под Липите.

Във въздушния бой на 17 април поручик Рачев успява да увлече след себе си няколко американски бомбардировача и да ги отклони от целта им – София, в посока Дупница.  С повредена при нападението машина, поручик Рачев избира да се опита да спаси и самолета, а не само себе си.  В този момент е нападнат от няколко вражески самолета. След кратка престрелка е улучен и пада край село Усойка, Дупнишко.  

В този момент от там минава колата на софийския митрополит дядо Стефан. Шофьорът на  владиката се притича на помощ и успява да измъкне от машината обгорелия пилот. Кой е той става ясно, когато притеклият се на помощ шофьор открива в куртката на Рачев военната му книжка. С колата на митрополит Стефан, поручик Рачев е откаран в столицата, където само констатират смъртта му. 

В Стара Загора тленните останки на летеца изтребител са изпратени от целия град. Поручик Рачев остава завинаги на 25 години, не успява да сбъдне втората си най-голяма мечта – освен да лети, и да конструира самолети.  А за голямата му и единствена любов към авиацията днес напомня паметната плоча над вечния му дом. Тя представлява част от самолетна перка е на нея е изписан стих от поручик Веселин Рачев.  Днес за вечния дом на поручик Веселин Рачев, жертвал живота си за род и Родина, продължават да се грижат група признателни старозагорци.  Повече чуйте в поредната „История под Липите“ .