В Деня на 149-тата годишнина от Априлската епопея, наред с имената на апостолите Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Тодор Каблешков, Павел Бобеков и другите знайни и незнайни патриоти жертвали семейството, имота и живота си за свободата на Отечеството - да си спомним за Райна Попгеоргиева Футекова… Остнала в народната памет и героичната ни история като панагюрската учителка, която уши и развя знамето „Свобода и смърт“ и поведе Хвърковатата чета на Бенковски из въстаналото Средногорие…
Райна Футекова е първата дъщеря, родена в Панагюрище на 6/18-ти януари, 1856 г. в семейството на свещеника Георги Футеков (1830 – 1876) и Нона Налбантска (1835 – 1923). Семейството има още 5 деца след Райна: Атанас, Мария, Васил, Пена и Захари.
„Изключително паметлива и ученолюбива, Райна научила за една седмица българската азбука и завършила с отличие класното девическо училище в Панагюрище. Нейните учители възлагали големите си надежди да обучава децата в школото и е пратена в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Там наред с науките усвоила и ръкоделието от именитата възрожденска учителка Анастасия Тошева. Върнала се в родното Панагюрище, местните епитропи, знаейки за нейните умения да бродира и да вези, я препоръчали на Георги Бенковски като девойката, която да ушие знамето на въстанието…“, разказва за Радио Стара Загора уредничката от къща-музей „Райна Княгиня“ Ирина Конова.
Главната учителка в девическото училище в Панагюрище Райна Попгеоргиева, е едва 20 годишна, когато с нейни приятелки извезали знамето на революцията, което било ушито от главния шивач на местните въстаници Деян Белишки… То е с размери 2 на 1,5 м и е двуцветно – от едната страна е с червен плат, а лицето му е със зелена коприна, на която е извезан изправен лъв, стъпкал османския полумесец, ограден от надписа „Смърт или свобода“… В долния му край има две букви „П“ и „О“, които означават „Панагюрски окръг“. Учителката завършила знамето два дни след обявяването на въстанието и го предава под възторжените погледи и викове на ликуващите си съграждани на Бенковски, на 22-ри май.
Воеводата връчва осветеното от местните свещеници знаме, пистолет и сабя на Райна, която е качена на един дорест кон пред погледите и одобренията на тържествуващото многолюдие…чуват се викове „…княгиня, Райна Княгиня", а тя пристъпва под дъжд от цветя...От този ден насетне, нейното име остава в народната памет като Райна Княгиня.
За 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива и копие на главното знаме на въстаниците.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно, оставена на хляб и вода… Разкарвана е из затворите в Панагюрище, Пазарджик и Пловдив. Благодарение на американския журналист, кореспондент на лондонския в. „Дейли нюз“ Дженюариас Макгахан и застъпничеството на чуждестранните консули Скайлер и княз Церетелев, и нейния съгражданин Тодор Манев, заради влошеното й здраве е освободена със заповед на султан Мурад. Изпратена е да се лекува в Страстний манастир край Москва. Там завършва Медицинската академия по акушерство – става първата дипломирана българска акушерка. През 1877 г. издава и първата си автобиография на руски език, в която разказва за Априлското въстание от първо лице. Чрез жените от Дамския благотворителен комитет в Москва помага на 33 сирачета от Панагюрище да учат в Русия, като им осигурява и стипендии.
След връщането на Райна Футекова в родината, е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Там като директорка на девическия пансион въвежда униформите за девойките, по примера на руските девически училища… Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е учител и сред участниците в Априлското въстание и кмет на града. Семейството има 5 синове, 4 от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновява момиченце – Гина. През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро след задържането му и побоя в Черната джамия по политически причини. Райна Дипчева работи предимно в кварталите Банишора, Орландовци и Малашевци като акушерка.Много трудно успява да спечели доверието на българските родилки заради суеверията и доверието, което народът ни има на бабите-акушерки. Организира първите консултации за бъдещи майки с беседи и разяснения за предстоящата им бременност, раждане и отглеждане на бебето.
Въпреки влошеното си здраве и тежкото материално положение, заради рано починалия съпруг и децата, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането на дипломати и други по-богати и знатни люде успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашния Национален център по трансфузионна хематология с подкрепата на княгиня Мария Луиза, съпругата на Фердинанд.
За тази истинска българка, понесла страдания, мъчения и загуби за свободата на България, но останаладокрай скромна и вярна на Отечеството си, Райна Костенцева пише: „Необикновен човек беше Райна Попгеоргиева. Винаги усмихната, винаги готова да помогне и утеши. Скромна, състрадателна, човеколюбива. Измина повече от половин век от смъртта ѝ, но аз не мога да я забравя и да я прежаля (...) И като човек, и като акушерка тя беше изключителна. Не познавам друга като нея. След раждането идваше всеки ден да къпе бебето и да наблюдава родилката. Беше всеизвестно, че нито една от нейните родилки не заболя от съществуващата тогава родилна треска. Тя даваше ценни съвети на младите майки, акушираните деца обичаше като собствени и се грижеше за тях като същинска майка. Излишно е да говоря за необикновения ѝ патриотизъм, който е познат на всеки що-годе просветен българин .
Детски фолклорен ансамбъл "Лондончане" по подобие на старозагорския "Загорче" е създаден от Десислава Стефанова в столицата на Обединеното кралство. Основателката, ръководител и диригент на Лондонския български хор, а след това и на Швейцарския..
В сливенското село Младово живее една от малкото останали столетници в областта – Донка Матинова. Баба Донка навърши 1 00 години навръх Преображение Господне , а празникът и събра роднини, близки и познати от селото. Гост на юбилея бе и..
На 11 август, от 18.00 часа, в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък е откриването на изложбата „Урокът“. В нея фотограф-художникът Александър Иванов представя 45 черно-бели творби от работния процес на младите..
6 август е празничен за Съюза на ловците и риболовците в България . Датата е определена на общото събрание на съюза, през 2006 година. Организираното ловно движение в страната ни се заражда сред Освобождението. Първите стъпки са направени във Велико..
"Отвън зелено, отвътре червено, що е то?" Динята е най-разпознаваемия летен плод. И най-вкусният, според мнозина. Сочна, полезна и винаги предпочитан десерт, тя води своето начало от древността. Спорен е въпросът коя е родината на динята, но дали е..
През последните години се наблюдава тенденция за завръщане на интереса към българските традиции и обредни символи. Шевиците и автентичните ритуали добиват все по-голяма популярност и се превръщат в желано присъствие по лични празници и сватбени..
Традиционният празник „Дон Домат – плодът-зеленчук“ ще забавлява за осма поредна година жителите и гостите на Старозагорското село Горно Ботево. Вкусното събитие е с начало в събота от 10.30 ч., в парка на селото. Организатори на честването на вкусния..
Трето лято " Тайната градина на Саша" в павелбанското село Тъжа ще отвори врати за палатков лагер за оцеляване за деца от 7 до 14 години. Общо лагерниците могат да са 12 , всяко от децата си носи палатка и само си я разпъва . Ако срещне..
Храната в училище е тема, която вълнува всички родители, най-вече тези, за които здравословният хранителен режим е приоритет. Училищните лафки предлагат пакетирани стоки с обилно количество консерванти и рафинирана захар, бърза храна и празни..
Старозагорската улица "Димчо Стаев" се е превърнала в улицата на дините , показа репортерската ни проверка. През около 700 метра по протежението на улицата, след "Симеон Велики", почитателите на вкусния плод могат да избират от поне три хармана с..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net