Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Басът Георги Енев - национално богатство за Старозагорската опера

През 1951 година 35-годишният Георги Енев дебютира на сцената на Старозагорската народна опера в партията на Ферандо в операта „Трубадур“от Джузепе Верди. Неговият красив, плътен, и мащабен глас му помага бързо да навлезе в централния басов репертоар и в съзнанието на публиката. През 50-те години често гостува на софийска сцена, където пее Филип, Закария, Гремин. 1966 участва в турнето на Софийската опера в Италия и неговият успех в партията на Мелничаря в Русалка на Даргомижски на сцената на Неаполитансксия оперен театър е безспорен. 

Георги Енев е пял по много задгранични сцени – оперни и концертни. Гастролирал е в редица републики на Съветския съюз, Албания, Румъния, Белгия, Италия, но винаги, през тридесетилетната си сценична дейност, е певец свързан със Старозагорската опера. Той е от поколението на изпълнителите, за които оперната сцена и пеене са свързани с висока самодисциплина и стремеж към самоусъвършенстване.

Съхранил свежестта на гласа си, надарен с физическа издръжливост, Георги Енев продължава да пее и в първата половина на 80-те години. "Хората в салона са живият барометър, който отразява успеха на една постановка.” – споделя певецът. „В изкуството нещата са много прости и сурови. Артистът, освен талант и трудолюбие, трябва да притежава и доблест, и чувство за самокритичност. В изкуството или можеш, или не можеш. Извиненията и оправданията не интересуват тези, които са в залата. Това е най-хубавото и най-трудното…” Енев сменя костюмите на различни герои, не толкова мастити като Филип и Фиеско, но все пак герои, които пресъздава на сцената независимо от напредналата си възраст.

Георги Енев - Княз Гремин

"Какво ме задържаше тук? Театърът. Работата. Правех роля след роля, работех с колеги, с които се чувствах сигурен на сцената. Правехме спектакли, които се харесваха на публиката. (…) Не бях академик – казва певецът. – Разучавах партиите си с камертон и с помощта на корепетитори и диригенти. Непрекъснато се стремях да уча. На природната си даденост не съм разчитал, въпреки че я имах. Оперната сцена иска много повече, иска да правиш изкуство, за да можеш да раздвижиш сърцата на публиката. Най-щастливите мигове в моя живот са били тогава, когато съм успявал да предизвикам вълнение в залата. Обичах публиката и мисля, че и тя ме обичаше.” 

Чуйте спомените му:

Когато през 1958 година постъпих като диригент в Старозагорската народна опера – разказва Димитър Димитров, – Георги Енев беше вече певец с определена творческа физиономия и място на водещ бас в театъра. Беше певец, когото публиката обичаше, защото беше истински бас, с плътен и тъмен тембър. Гласовите му възможности му позволяваха да пее без напрежение и с лекота да се справя с всички вокални трудности на централните партии, които застъпваше.


Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.

По публикацията работи: Мила Маринова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Маестро Димитър Димитров превърна операта в свой олтар

Димитър Димитров е роден в Кюстендил, през 1929 година, в семейството на музикант в духов оркестър. От 14 годишна възраст живее в Стара Загора в дома на дългогодишния заслужил оперен деятел Георги Стоянов. От малък свири на цигулка, а като юноша е..

публикувано на 09.11.25 в 19:05

Милкана Николова печели сърцата на публиката у нас и по света

Родената в Русе Милкана Николова е израснала в семейство с музикални интереси . Тя учи две години пеене в родния си град при Катя Спиридонова. През април 1961 година е поканена да се яви на конкурсен изпит в Старозагорската опера . Изпява арията на..

публикувано на 03.11.25 в 19:05

За Миньо Минев оперната сцена е сбъдната любов

Непосредствено след одържавяването на Старозагорската опера изгрява звездата на Миньо Минев, за да освети едно уникално в своята интензивност, значимост и жизненост творческо дълголетие която се задържа на хоризонта. Миньо Минев започва работа в..

публикувано на 27.10.25 в 17:45

Рене Йорданова никога не изневерява на старозагорската публика

Рене Йорданова е певица с особено голям принос в развитието и професионалното израстване на трупата на Старозагорската опера в първите години от съществуването й.  Рене (истинското й име е Райна) Йорданова е родена в София на  20 октомври 1911 година...

публикувано на 27.10.25 в 15:15

В зенита на своя талант Елисавета Йовович стъпва на Старозагорска сцена

" Колкото и откъснато от политическия живот да е съществуването на една оперна трупа, 1944 година, е преломна  и за живота на старозагорските оперни ентусиасти . Те дочуват гръмогласния рев на войната през звуците на "Фауст" от Гуно- нейната премиера на 18..

публикувано на 19.10.25 в 15:15

Ромео Райчев - диригентът, прекроил работата на оперните ентусиазисти в Стара Загора

"1943 година Старозагорската оперна трупа била изправена пред тежък проблем – липса на художествен ръководител. След напускането на Димитър Христов, и дълги проучвания Музикалният комитет на Общинската опера кани Ромео Райчев,  учител по музика в..

публикувано на 18.10.25 в 18:00

Адвокатът Лазар Владиславов отразявал в пресата спектаклите на операта

Вековната история на първата извънстолична опера е свързана с имената на много личности . По-голяма част от тях познати и останали в паметта на публиката , а други забравени в летописните й страници. Един от тях е Лазар Владиславов. Роденият през..

публикувано на 12.10.25 в 13:10

От Старозагорската опера започва диригентската кариера на Йоско Йосифов

Роденият през 1911 година в Казанлък, в семейството на най-добрите самодейци, Йосиф Александров Йосифов , по-известен като  Йоско Йосифов като малък се увлича по рисуването, но музиката се превръща в негова съдба. От 7-годишна възраст свири на..

публикувано на 11.10.25 в 18:00

Операта в Стара Загора - цел и смисъл на живота на Георги Стоянов

Георги Стоянов е основател на Цигулковата школа в стара Загора. През есента на 1926 година е назначен за учител по музика в една от прогимназиите на родния си град. Същата година започват и участията му в живота на самодейната оперна трупа.  Успехът на..

публикувано на 07.10.25 в 16:15

Стара Загора - град на музикални традиции

Във второто десетилетие на XX век България е в икономическа криза . Репарациите са на стойност два милиарда и четвърт златни франка. Българският лев остава без златно покритие. Държавата сключва заем на стойност седем милиарда. Страната е разорена от..

публикувано на 07.10.25 в 14:30