Родената в Русе Милкана Николова е израснала в семейство с музикални интереси. Тя учи две години пеене в родния си град при Катя Спиридонова. През април 1961 година е поканена да се яви на конкурсен изпит в Старозагорската опера. Изпява арията на Неда от „Палячи“. Приемат я. Първата й изява е в ролята на Мюзета в „Бохеми“, през януари 1962 година. Представянето и е отразено в старозагорската преса с думите: “Дебютантката спечели сърцата на публиката с хубавия си глас и убедителна игра. Тя притежава плътен сопран, с драматична осенка“...
Не само гласът е този, който помага на Милкана Николова на сцената. “Очарованието на безспорния й вокален талант, нейното естествено, подкупващо с топлота и искреност сценично присъствие, природата й – чужда на всякаква оперна щампа и шаблон-правят неотразимо впечатление - пише за нея музикологът Розалия Бикс.
Милкана Николова е първият изявен драматичен сопран и независимо, от краткия й престой в Старозагорската опера тя оставя трайни следи в изпълнителските традиции на театъра с превъплъщенията си в Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Джема в „Стършел“ на Спадавекия, Мими в „Бохеми“ и Чо Чо сан в „Бътерфлай“.
През 1963 година с ролята на Антигона влиза в солистичния състав на Софийската опера. През 1967 гастролира в ролята на Тоска на старозагорска сцена и публиката безрезервно я приветства.
След няколко години Милкана Николова пее по едни от най-големите оперни сцени в света… в Миланската скала, в Мексико, Испания, Холандия, През 1972 година тя се включва и в солистичния състав на виенската Щатсопер…
В рубриката „Гласовете на Традицията“ ще научите как една привидно "случайна" среща с Георги Енев преобръща живота на студентката от Математическия факултет на Софийския университет Милкана Николова:

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.
Димитър Димитров е роден в Кюстендил, през 1929 година, в семейството на музикант в духов оркестър. От 14 годишна възраст живее в Стара Загора в дома на дългогодишния заслужил оперен деятел Георги Стоянов. От малък свири на цигулка, а като юноша е..
През 1951 година 35-годишният Георги Енев дебютира на сцената на Старозагорската народна опера в партията на Ферандо в операта „Трубадур“от Джузепе Верди. Неговият красив, плътен, и мащабен глас му помага бързо да навлезе в централния басов репертоар..
Непосредствено след одържавяването на Старозагорската опера изгрява звездата на Миньо Минев, за да освети едно уникално в своята интензивност, значимост и жизненост творческо дълголетие която се задържа на хоризонта. Миньо Минев започва работа в..
Рене Йорданова е певица с особено голям принос в развитието и професионалното израстване на трупата на Старозагорската опера в първите години от съществуването й. Рене (истинското й име е Райна) Йорданова е родена в София на 20 октомври 1911 година...
" Колкото и откъснато от политическия живот да е съществуването на една оперна трупа, 1944 година, е преломна и за живота на старозагорските оперни ентусиасти . Те дочуват гръмогласния рев на войната през звуците на "Фауст" от Гуно- нейната премиера на 18..
"1943 година Старозагорската оперна трупа била изправена пред тежък проблем – липса на художествен ръководител. След напускането на Димитър Христов, и дълги проучвания Музикалният комитет на Общинската опера кани Ромео Райчев, учител по музика в..
Вековната история на първата извънстолична опера е свързана с имената на много личности . По-голяма част от тях познати и останали в паметта на публиката , а други забравени в летописните й страници. Един от тях е Лазар Владиславов. Роденият през..
Роденият през 1911 година в Казанлък, в семейството на най-добрите самодейци, Йосиф Александров Йосифов , по-известен като Йоско Йосифов като малък се увлича по рисуването, но музиката се превръща в негова съдба. От 7-годишна възраст свири на..
Георги Стоянов е основател на Цигулковата школа в стара Загора. През есента на 1926 година е назначен за учител по музика в една от прогимназиите на родния си град. Същата година започват и участията му в живота на самодейната оперна трупа. Успехът на..
Във второто десетилетие на XX век България е в икономическа криза . Репарациите са на стойност два милиарда и четвърт златни франка. Българският лев остава без златно покритие. Държавата сключва заем на стойност седем милиарда. Страната е разорена от..

Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net
