Родената в Русе Милкана Николова е израснала в семейство с музикални интереси. Тя учи две години пеене в родния си град при Катя Спиридонова. През април 1961 година е поканена да се яви на конкурсен изпит в Старозагорската опера. Изпява арията на Неда от „Палячи“. Приемат я. Първата й изява е в ролята на Мюзета в „Бохеми“, през януари 1962 година. Представянето и е отразено в старозагорската преса с думите: “Дебютантката спечели сърцата на публиката с хубавия си глас и убедителна игра. Тя притежава плътен сопран, с драматична осенка“...

Не само гласът е този, който помага на Милкана Николова на сцената. “Очарованието на безспорния й вокален талант, нейното естествено, подкупващо с топлота и искреност сценично присъствие, природата й – чужда на всякаква оперна щампа и шаблон-правят неотразимо впечатление - пише за нея музикологът Розалия Бикс.

Милкана Николова е първият изявен драматичен сопран и независимо, от краткия й престой в Старозагорската опера тя оставя трайни следи в изпълнителските традиции на театъра с превъплъщенията си в Манон от „Манон Леско“ на Пучини, Джема в „Стършел“ на Спадавекия, Мими в „Бохеми“  и Чо Чо сан в „Бътерфлай“.

През 1963 година с ролята на Антигона влиза в солистичния състав на Софийската опера. През 1967 гастролира в ролята на Тоска на старозагорска сцена и публиката безрезервно я приветства.

След няколко години Милкана Николова пее по едни от най-големите оперни сцени в света… в Миланската скала, в Мексико, Испания, Холандия, През 1972 година тя се включва и в солистичния състав на виенската Щатсопер…

В рубриката „Гласовете на Традицията“ ще научите как една привидно "случайна" среща с Георги Енев преобръща живота на студентката от Математическия факултет на Софийския университет Милкана Николова:

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.