Рене Йорданова е певица с особено голям принос в развитието и професионалното израстване на трупата на Старозагорската опера в първите години от съществуването й. 

Рене (истинското й име е Райна) Йорданова е родена в София на  20 октомври 1911 година. Баща й е убит на фронта през Първата световна война. след смъртта на майка й  е отгледана от близко семейство. През 1934 година завършва средния отдел на Музикалната академия като ученичка на Мара Маринова-Цибулка, после за известно време продължава да учи и във висшия отдел. 

Ориентирането й към Старозагорската опера е свързано с една случайност, за която разказва в спомените си:

"Един ден срещам Ромео Райчев, с когото се познаваме от следването ни в Музикалната академия и от разни участия в София. Заговорихме се и той веднага ме попита как е гласа ми, пея ли? Аз отговорих утвърдително, тъй като същата година на 23 май изнесох успешен концерт в Гюмюрджина. Тогава той ми откри, че е диригент на Старозагорската опера и ме покани в близките дни да ме прослуша ръководството. Това много ме зарадва и аз отидох на срещата. Изпях няколко арии, бях приета и ми възложиха партията на Маргарита във "Фауст " на Гуно. Така през 1944 година се влях в музикалния живот на Стара Загора. С ролята на Маргарита се справих много бързо, но тогава усилeно се подготвяше операта „Тоска“ и за около три месеца, с много малко музикални и сценични репетиции и с роля, която не е по моя натюрел, се изявих успешно на 20 май 1945 година. Така започва успешната кариера на Рене Йорданова, продължила две десетилетия на сцената на Старозагорската опера, като водещ сопран в лиричните и спинтови роли."

Рене Йорданова никога не сменя театъра, нито  специализира някъде. Най-често е пяла Микаела от „Кармен“ (56 пъти), Татяна от „Евгений Онегин“ (43), Неда от „Палячо“ (40), Русалка от операта на Даргомижски и Марженка от „Продадена невеста“ (29 пъти всяка). В репертоара й влизат още Мими от „Бохеми", Чо-Чо-сан от "Мадам Бътерфлай", Маргарита от „Фауст“, Лейла от „Ловци на бисери“, Марфа от „Царска годеница“, Гергана от едноименната опера на Маестро Атанасов, както и редица оперетни героини. Тя поставя изпълнителски еталони, които трудно биха оборени и днес. 

Проектът се осъществява  с подкрепата на Национален фонд „Култура“- Национален план за възстановяване и устойчивост.