България има нужда от по-амбициозна, ясна и последователна политика в сферата иновациите и науката. Това заяви Пламен Шалъфов, експерт към Центъра за изследване на демокрацията. Центърът представи Годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението на Швейцария.
Според Пламен Шалъфов на България й липсва актуална стратегия за иновации, която не е актуализирана от 2004-та година. Той посочи, че отговорностите са силно фрагментирани между различните министерства и агенции:
Същевременно системата е силно централизирана. И това връзва ръцете на правителства да въвеждат легирани мерки за подкрепа на региони, които изостават значително от София, което води до все по-голяма дупка между тези, които печелят от много мерки, от тези, които въобще не могат да се възползват от тях.
Намаляват публичните инвестиции в наука и образование, а Националният иновационен фонд разпределя незначителни средства и то с прекъсвания в рамките на години. Учените, които въпреки недостатъците на средата успяват да участват в международни научноизследователски проекти, са дискриминирани при заплащането, посочи още Шалъфов:
Не е приемливо учени от стари страни-членки да взимат много по-големи ставки от учени в нови страни-членки и то в случая България е една от най-бедните. Въпреки че работят на равна нога.
Пламен Шаръфов подчерта и позитивните тенденции:
Това са покачващите се инвестиции на бизнеса в иновации, както и доброто управление на средствата в програмата "Джеръми". Това, разбира се, най-вече се дължи на публичната власт, по-скоро на изнасянето на управлението на инициативата в частния сектор. В заключение подчертавам, че тези примери няма как да се превърнат в повратни точки без една амбициозна и последователна стратегия и политически ангажимент в сферата на иновациите и науката.
