Списъкът с реформи и икономически мерки на гръцкото правителство днес беше обсъждан на експертно ниво от представителите на еврозоната и трите преговарящи институции Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.
Жан Клод Юнкер, Марио Драги, Кристин Лагард и.Йерун Дейселблум са обсъдили предлаганите реформи в писмото на премиера Ципрас от 13 страници. Важно е да се отбележи, че в текста никъде не се иска преструктуриране, или опрощаване на гръцкия дълг, което беше една от причините за провала на преговорите до момента. Фактът, че тези мерки ще бъдат гласувани от гръцкия парламент, съвсем не означава, че те ще бъдат подкрепени и от кредиторите, намекна Дейселблум, който все пак каза, че вотът в Атина е важен за политическата тежест на тези реформи.
В изтеклия в пресата документ ясно личи ангажиментът на гръцкото правителство, към повече мерки за икономии от тези, които бяха отхвърлени на референдума миналата неделя. Финансовите министерства на държавите от валутния блок изчисляваха, дали предлаганите от Гърция мерки, наистина ще донесат обещаваните приходи в бюджета и, дали те са реалистични за прилагане на практика. Атина обаче иска и по-голяма сума за покриване на задълженията на страната за следващите три години. А именно 53,5 милиарда евро под формата на спасителен заем. За него е нужно пълно единодушие сред държавите-членки. За това, след становището на финансовите министри в събота вечер, в неделя се събират държавните и правителствени ръководители. Първо, те ще заседават само във формат 19-те от Еврозоната, след което към тях ще се присъединят и останалите девет лидери.
Според юридически експерти в Брюксел и при двата варианта - нов спасителен заем, или излизане на Гърция от еврото, ще са нужни промени в европейските закони, а това изисква гласуване от всички 28 правителства на Европейския съюз.
