Петър Дървингов – воин и вдъхновяващ педагог и историк

Легендарният полковник Петър Дървингов през годините израства от войвода на чета до началник щаб на Македоно-одринското опълчение през Балканската война и член-кореспондент на БАН. Той е роден в родолюбиво семейство на 25 май 1875 г. в град Кукуш. Първоначално учи във взаимното училище в родния си град, което завършва с отличен успех. По-късно жаждата му за знания го отвежда в Солун, а после заминава за София, където кандидатства и е приет във Военното училище. След дипломирането си през 1896 г. започва службата като млад офицер в 7-ми пехотен Преславски полк. През 1900 г. се прехвърля в 1-ви конен полк в столицата.

През периода 1902-1903 г. подава рапорт до своите началници и преминава в запаса, за да се отдаде на революционна дейност за освобождаването на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. През 1902 г. участва като войвода на чета в Горноджумайското въстание. А на следващата година е избран за командир на Беласичкия отряд, с който взема дейно участие в избухналото Илинденско-Преображенско въстание. След разгрома му се изтегля с дружината си в България и отново постъпва на служба в армията.

През периода 1906-1909 г. учи в Генералщабната академия на италианската армия в Торино. След завършването й през 1909 г. е назначен за офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. След това преподава във Военното училище в София. През 1911 г. става помощник-началник на разузнавателната секция към Щаба на армията.
В Балканската война взима участие като началник-щаб на Македоно-одринското опълчение.

През 1915 г. от Македоно-одринското опълчение се създава 11-а пехотна Македонска дивизия, в която влизат българи от Македония и Тракия. Тя включва 7 полка, от които 6 пехотни и 1 артилерийски, както и други подразделения с личен състав от 35 000 войници и офицери.
Почти всички носители на офицерски звания са родом от Македония. Командир на дивизията става генерал-майор Кръстю Златарев, а за началник щаб е назначен майор Петър Дървингов. В дивизията служат такива известни офицери като полковник Александър Протогеров и полковник Борис Дрангов.

През май 1916 г. – вече като подполковник, Дървингов е назначен за командир на 1-ви полк от 11-а пехотна дивизия. На следващата година е повишен в звание полковник и е изпратен за началник щаб на Моравската областна военна инспекция. В края на войната последователно заема длъжностите командир на 10-и пехотен полк и командир на 1-ва бригада на 10-а пехотна Беломорска дивизия.
Навсякъде, където служи, той се отличава със своята пословична любов и бащински грижи към поверените му воини, които обича като свои синове. Те също му се отплащат с доверие и преданост.
След войната, през 1919 г. преминава окончателно в запаса. За проявена храброст на бойното поле и заслуги при изграждането на българската армия е награден с множество ордени.

Полковник Дървингов е един от най-изтъкнатите български военни педагози и историци. Той е автор на много научни трудове като „Самоучител на възрастни хора”, „От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Пирин и борбата в неговите недра“, „История на Македоно-одринското опълчение“, „Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци - 1915 г.“, „Духът на бългaрската история”, „Опитите на българите да пресъздават себе си”, „Физическо и нравствено възпитание на българския народ” и „Книга за българския войник – неговия морален лик”, подчертава в свое изследване д-р Петър Ненков.
За своите големи заслуги при развитието на военно-педагогическата мисъл през 1932 г. е избран за дописен член на Българската академия на науките. Умира на 8 март 1953 г. в София.

На живота и делото на полк. Дървингов е посветен и разказът на д-р Георги Георгиев, излъчен в днешното издание на предаването на Радио Благоевград за история и национална култура "Изгрей зора":