Приказка за доброто от Пламена Неделчева

     Беше късна пролетна нощ. Младият елен Рудолф, спря уморен пред старо буково дърво, за да си поеме дъх. Беше изморен от дългия път. Дядо Коледа го беше изпратил да предупреди горските животни, че скоро пак ще завали сняг, и че баба Зима се кани да се върне отново. 

     Пръв го видя горският мъдрец – старият бухал Бруно.

     - Добре дошъл, момче, в нашата гора! Какво те води насам? - попита той елена.

     - Добър вечер, учителю! Аз съм Рудолф. Елена на Дядо Коледа. Той ме прати да ви предупредя, че Зимата пак ще се върне. Затова бързах и много се изморих!

     Дочуло шума от непознати стъпки, зайчето Бъни подаде плахо глава от дупката си и се заслуша в разговора между елена и бухала. Въпреки страха, то искаше да чуе какво ще се случи. Бруно ококори и без това големите си очи и попита с учудване:

     - Ама как така ще се върне? Нейното време отмина!

     - Ех, учителю - така е! Отвърна Рудолф и заразказва какво е чул.

     Баба Зима, била много сърдита, защото младата ѝ сестра Пролетта искала да покаже прелестите си по-рано и затова издухала рано, рано дебелото снежно одеяло с топлия си пролетен вятър. Пък тя, Зимата, нали вече била стара, нямала сили да се пребори. След няколко дни почивка обаче, била готова отново да се завърне със страшна сила, за да си отмъсти.

     -Та затова съм тук, да ви предупредя, да се скриете добре в дупките си, за да не пострадате. Само не знам как ще спасим цветята и малките насекоми от измръзване.

     - Не бой се, момче! Познавам я аз баба Зима. Тя все се мръщи и люти, но каквото и да направи, не може да ни навреди. Дори да насипе и най-дебелата снежна покривка, Пролетта бързо ще я разтопи с нежния си топъл дъх. Пък и виж това красиво северно сияние как украсява небето. От моя дядо знам, че когато сиянието е най-ярко, значи свети за последно през годината. Неговото време е от късна есен до началото на пролетта. Така че спокойно, Рудолф. По-добре си почини, защото утре ще трябва да извървиш целия път до дома си обратно. А и да поздравиш Дядо Коледа от нас - горските животни.

     Ушичките на зайчето трепнаха. То се огледа и бързо се шмугна в дупката си. Трябваше да се подготви. Ами ако все пак Баба Зима се върне и никога повече няма пролет?

Учители: Стела Богданова

Този разказ е част от четвъртата книга „Приказни истории с БНР Бургас". Тя е резултат от четвъртото издание на конкурса „Създай книга с БНР Бургас". В него са включиха момчета и момичета на възраст от 5 до 15 години с над 100 творби. 

Събрахме 40 истории, разделени в пет категории. Те са тъжни, смешни, пълни с магия и вълшебства, истории, за доброто и злото, за пътешествията в космоса, роботи и извънземни, за дома, семейството, любовта и приятелите.

© БНР Бургас, 2020

http://bnr.bg/burgas

http://facebook.com/bnrburgas

http://www.facebook.com/groups/BNRBurgas

http://www.instagram.com/BNRBurgas

ЧУЙТЕ РАЗКАЗА В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕЛЕНА ДИМИТРОВА ОТ БНР БУРГАС: